Роберт Ладлэм - Мозайката на Парсифал

— Вие не го разбирате — Бредфорд подпря брадичка на ръцете си и потърси най-точните думи: — Той е първо, последно и винаги доктор Матиас — учителят, просветителят, провокаторът на мисълта. Той е неспокойно суетящият се край Потомак Сократ, набиращ последователи там, където може да ги намери, превъзнасяйки онези, които виждат светлината, сразяващ неверниците с най-жестокия хумор, който някога съм чувал. Жесток, но винаги зад брилянтно конструирани фрази на смирение. И както е при повечето самопровъзгласили се елитни арбитри, арогантността му го прави адски язвителен. Зърва с периферното си зрение някой човешки сонм и ето че членовете му се превръщат в неговите русокъдри момченца и момиченца, а след това се появява друга група, която му отправя ласкателствата си в удобен момент, и в нейно лице се появяват новите съидейници, на които да прочете лекциите си. Естествено, напоследък нещата загрубяха… но винаги са се развивали по същата схема. — Тук Бредфорд си позволи лека усмивка. — И освен това аз може би съм предубеден. На мене никога не ми беше позволено да стана част от онези омагьосани кръгове.

— Защо мислите, че сте бил изключен? — поинтересува се посланикът.

— Не съм съвсем сигурен. Аз самият имах известна репутация навремето и може би това го е притеснявало. Но основната причина, мисля, беше, че го наблюдавах много изкъсо и крайно внимателно. Просто не можех да откъсна поглед от него и това вече, със сигурност знам, го притесняваше… Разбирате ли, „цветът на нацията“ е бил воден по множество странни пътеки от хора като него. Но някои от нас пораснаха и не мисля, че Матиас одобряваше това. Защото с възрастта идва скептицизмът. Подскачането след месията вече не те удовлетворява, а сляпата вяра е лоша за зрението… и перспективата. — Бредфорд се наведе напред, впил поглед в Холярд: — Извинете ме, генерале. Отговорът, който мога да дам на вас с посланик Брукс, е, че не съществува една-единствена група, върху която да се концентрирам, и не мога да дам гаранция, че нашият агент няма да се изплаши и избяга, преди да го заловим. А това точно не можем да си позволим. Знам, че съм прав. Ако го разкрием, той ще ни отведе до онзи, когото наричаме Парсифал. Защото той може и да го е изпуснал от погледа си за известно време, но знае кой е Парсифал.

Останалите запазиха мълчание; спогледаха се и после отново обърнаха поглед към Бредфорд. Генералът се намръщи и в ясните му очи се появи въпрос. Президентът бавно кимна и погледна към представителя на Държавния департамент.

Посланикът заговори, без да помръдва в стола си:

— Поздравления, г-н помощник-секретар! Мога ли сега да се опитам да реконструирам новия сценарий?… По неизвестни причини Матиас желае неопровержими улики срещу жената на име Джена Карас като средство да постигне оттеглянето на Хейвлок. В настоящия момент, благодарение на стореното от него, Матиас е пешка в ръцете на Парсифал — направо негов затворник — но Парсифал разбира, че е в негов интерес да доведе до края натрапчивата идея на Матиас. Той се свързва с дълбоко окопалия се съветски агент във висшия ешелон на Държавния департамент, на когото предава инкриминиращите улики срещу Карас. Те са анализирани и приети за добри. Само че двама старши контрольори от ЦРУ се явяват пред вас и ви казват, че това не може да бъде истина — до последния детайл — и вие, Емъри Бредфорд, излизате на сцената. Всъщност президентът, алармиран от опасността за конспирация в Държавния департамент, ни извежда всичките на сцената, за да привлечем специалист по черните операции, който да разработи и проведе операцията в Коста Брава. Тази машинация, този акт от пиесата, се превръща в убийство, в който момент, твърдите вие, агентът загубва следите на Парсифал.

— Да. Парсифал, който и да е той, е получил необходимото от агента и го изоставя. Агентът е смаян, после изпада в трескава паника. Без съмнение вече е направил обещания пред Москва — основани на уверенията на Парсифал — които вещаят сериозен удар върху американската външна политика, може би дори пълния й колапс.

— Което и да е от двете — вметна президентът безстрастно — би било чудесна алтернатива.

— И който притежава информацията, съдържаща се в документите на Парсифал, ще поеме контрола в Кремъл. — Брукс не помръдна, а аристократичното му лице беше бледо и изопнато. — Ние сме в състояние на война — допълни той тихо.

— Ще повторя — намеси се Холярд. — Заловете се със седемдесет и петте офиса в Департамента. Извършете подробно претърсване, под претекста на лекарска карантина например — може да звучи просто, но е ефективно, даже е приемливо. Направете го в ранните вечерни часове, веднага след работа. Изолирайте ги по домовете им и в ресторантите, привикайте ги и ги закарайте във вашите лаборатории. Намерете този агент! — настойчивият тон на военния впечатли цивилните, които запазиха мълчание. Холярд понижи глас: — Зная, че намирисва, но не мисля, че имате друг избор.