Scott Pratt - Несправедливост за всички

Губернаторът се връща зад бюрото си и сяда на кожения стол. Поканва ни да направим същото и забелязвам, че ни гледа отвисоко. Очевидно под стола му е инсталирана платформа, която да го прави да изглежда по-висок. Изпитвам желание да се захиля или да кажа нещо, но знам, че Бейтс ще ме срита в топките, ако го направя. Губернаторът взема папка от бюрото.

— Да видим. Роден си в град Джонсън, баща ти е загинал във Виетнам и си отгледан от майка ти. Една сестра, Сара, която изглежда е имала известни проблеми със закона.

Той поглежда към Бейтс, после свежда очи обратно към папката.

— След завършване на гимназията се записваш в армията. Получаваш медал и се оттегляш с почести. Завършваш право в щатския университет. Работиш като адвокат на защитата и после като прокурор. Женен си за една и съща жена от двайсет и две години. Две деца, и двете в колеж. С изключение на сестра ти, всичко е идеално.

— Сестра ми няма да бъде проблем, господине.

— Да се надяваме.

Той се обръща към Бейтс.

— Говори ли със сегашния районен прокурор?

— Тъкмо идваме от дома му, губернаторе — отговаря Бейтс.

— Някакви проблеми?

— Беше прекалено пиян, за да ни създаде проблеми. Оставката му е тук.

Бейтс подава документа на губернатора, който го прочита на глас.

„С настоящето заявявам, че подавам оставка като главен прокурор на първи район. Оставката ми влиза в действие незабавно. “

— Кратко и ясно, подписано и датирано. Чудя се какво ли ще обясни на жена си.

— Това е най-малкият му проблем — отвръща Бейтс. — По времето, когато аз приключа с него, ще му се наложи да си намери пещера, в която да живее.

— Републиканци — изсумтява губернаторът. — Просто не могат да си държат пишките в панталона, а?

Иска ми се да кажа нещо. Нещо за Хана и какъв чудесен човек беше тя, нещо, което да му напомни за какво всъщност става дума. Не е заради сексуални извращения, нито за републиканци и демократи, а за това, че обществено лице е отговорно за убийство и не харесвам безцеремонното му държане. Но това е шоуто на Бейтс и трябва да си държа устата затворена.

— Не мисля, че неспособността да си държат пишките в панталона е присъща само на републиканците — отвръща Бейтс. — Някога чувал ли си за Бил Клинтън? Елиът Спицър? Гари Харт?

— Предавам се, приятелю, предавам се.

Губернаторът се обръща към мен.

— Е, Джо, чувам, че не се интересуваш много от политика.

— Винаги съм бил зает с това да си изкарвам хляба и да си гледам семейството — отговарям. — Никога не съм се стремил да ръководя нещо.

— Е, сега ще ръководиш нещо. Районната прокуратура. Имаш ли план как да реабилитираш службата, след като обществеността научи за оттеглянето на Муни?

— Наистина не съм имал възможност да правя планове, губернаторе. Шериф Бейтс тъкмо ми стовари всичко това преди около половин час. Но все пак не става дума за мозъчна хирургия. Хората извършват престъпления, полицията ги арестува, а районната прокуратура ги съди според закона.

— Значи виждаш всичко в черно и бяло, а?

— Предполагам, че да, но колкото повече остарявам, толкова повече сиво започвам да виждам.

Губернатор Донър отваря чекмедже и вади официален лист. Вдига го и става.

— Това е копие от заповедта за назначение, която ще бъде подадена във Върховния съд утре сутрин. Тя те прави новия главен районен прокурор. Вече я подписах. Мислех, че може да искаш да я рамкираш. Поздравления.

Той протяга ръка отново и Бейтс и аз ставаме и се ръкуваме с него.

— Благодаря ви, губернаторе, благодаря ви.

— Благодари на Леон — отвръща той. — Прочетох досието ти, но все пак въобще не те познавам.

Бейтс и аз се завъртаме да си тръгнем. Тъкмо когато стигам до вратата, чувам как губернаторът се прокашля.

— Господин Дилард — казва той.

Обръщам се към него.

— Да, господине?

— Не ме карайте да съжалявам за това.

Събужда ме звук. Отварям очи в тъмната спалня и поглеждам дигиталния часовник на нощното шкафче. Почти три сутринта е.

Чувам го отново. Гърлено ръмжене откъм долната част на леглото. Рио. Нещо го е стреснало.

— Шшшт, Рио, заспивай.

Отпускам глава на възглавницата и затварям очи. Чувам ритмичното дишане на Каролайн до мен. Започвам да се унасям, но Рио изръмжава отново, този път по-силно. Сядам и спускам крака от леглото. Чувал съм го да ръмжи хиляди пъти, но сега е различно.

Светвам лампата до леглото и се надигам. Рио също става и стои близо до затворената врата на спалнята. Ушите му са прилепнали до главата и трепери. Отивам до него и го потупвам по врата, за да го успокоя, но той не ми обръща внимание. Нещо не е наред. Определено не е наред. Хващам нашийника му и поглеждам Каролайн. Тя седи и търка очи. Притискам пръст до устата си и отварям вратата на спалнята.