Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Аз… аз съм ти страшно благодарен. Оценявам вярата ти в мен. Наистина. Но това е прекалено… прекалено бързо, Леон. Прекалено много отговорности.

— Какво друго ще правиш, Дилард? Ще седиш у дома и ще си мърдаш проклетите пръсти на краката? Ти си подходящият човек за работата и държа да я поемеш. Аз и ти ще създадем страхотен екип. Ако се окаже, че не ти харесва, не се кандидатирай, когато мандатът ти изтече след четири години.

— Можеше поне да ме предупредиш за това и да ми дадеш възможност да поговоря с Каролайн.

— Тя ще се зарадва да си вън от къщи отново. Освен това вече нямаш избор. Губернаторът подписа заповедта за назначаването ти и пристига чак от Нашвил, за да се запознае с теб. Самолетът му трябва да се приземява в момента. Затова те накарах да облечеш костюм, братко. Не искам да приличаш на скитник, когато се видиш с губернатора.

— Той знае ли за Муни?

— Разказах му всичко.

Облягам глава на седалката и затварям очи. Въпреки протестите ми, намирам идеята за интересна. Винаги съм критикувал мъжете, заемащи поста „главен прокурор“, а това щеше да ми даде възможност да ръководя службата така, както трябва. По правилния начин. Щях да контролирам всички решения в областта относно това кой да бъде обвинен и в какво точно да бъде обвинен. Но това, което ме интересуваше най-силно, бе положението на Томи Милър. Щях да получа възможност да се уверя, че с него нямаше да се случи същото като с Брайън Гант. А и Каролайн и унищожените от нея доказателства. Ако някога това излезе на бял свят, ако Анита Уайт или Ралф Хармън се опитат да образуват разследване срещу нея, ще трябва да минат през мен. Отварям очи и се завъртам към Бейтс.

— Добре, Леон — казвам. — Убеди ме. Да отидем да се видим с губернатора.

Частният самолет, докарал губернатора на Тенеси до местното летище, бе прибран в хангар на около половин километър от главния терминал. Бейтс влиза бавно в огромното помещение. Трима мъже в костюми — охраната на губернатора — ни очакват. Говорят с нас кратко, размахват металодетектори над телата ни и ни повеждат към стъпалата, които водят към вътрешността на самолета.

Леко шашнат съм от лукса и обширното пространство в самолета. Привлекателна млада жена ни представя набързо на пилота, показва ни кухнята, бара и меките кожени седалки — три от всяка страна на пътеката. На стената отпред има огромен телевизор с плосък екран, а отзад — два компютърни работни плота. Жената ни повежда по къс коридор покрай тоалетните към задната част на самолета, отваря врата, поканва ни да влезем вътре и затваря вратата зад нас.

Джеймс Линкълн Донър III, губернаторът на Тенеси, стои зад голямо дъбово бюро. Никога не съм се запознавал с него, но знам, че е мултимилионер от Нашвил, изкарал парите си по старомодния начин — наследство. Донър е първият губернатор демократ от шестнайсет години, но не бе избран поради благородните си идеи или солидна политическа платформа. Беше избран, защото двамата републикански администратори преди него бяха използвали щатската хазна за лични нужди. Помня как четох изявление на Донър по време на кампанията, в което казваше, че корупцията в Нашвил е толкова ужасяваща, че първата му задача ще бъде да влезе в администрацията с маркуч в ръка и да я изчисти.

Изненадан съм от размера на губернатора, когато заобикаля бюрото, за да прегърне Бейтс. Изглежда много по-едър по телевизията. Доста по-нисък е от метър и осемдесет и е облечен в елегантен сив костюм и тъмносиня вратовръзка. Кестенявата му коса е късо подстригана. Бузите му са странно хлътнали. Очите му са сиви като на Лий Муни.

— Леон, толкова се радвам да те видя — казва той, като прегръща шерифа. — Това ли е твоят човек?

— Точно той — отговаря Бейтс. — Джо Дилард, запознай се с губернатор Джим Донър.

— Губернаторе — казвам, а той разтърсва ръката ми радушно.

— Удоволствие е за мен, господин Дилард — отвръща той. — Или да кажа генерал Дилард?

— Наричайте ме Джо, моля ви. Бездруго не успях да се изкача над сержант.

— Да, ветеран — кима той. — Изготвихме досие за вас. Надявам се, че нямате нищо против. Узнах, че сте бил рейнджър, имате боен опит и сте получил орден „Сребърна звезда“ в Гренада.

— Това беше много отдавна, господине.

— Леон ми каза, че сте най-честният човек, когото познава. Твърди, че сте и страхотен адвокат. Точно от такъв човек се нуждаем в момента.

— Честно казано, имам известни опасения, но съм готов да опитам.