Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Не ми пука дали кървиш — отговарям.

— Трябва… трябва да отида в болницата.

— А какво ще кажеш за моргата?

Коленича до него и притискам дулото на беретата към челото му. Главата му се мърда с треперенето на ръката ми.

— Не можа да се примириш, а? Трябваше само да се скриеш в някоя дупка някъде.

— Не разбираш — отвръща той с хленчещия глас, който съм чувал повече пъти, отколкото ми се иска да си припомня.

Сега обаче гласът му е предрезнял от пиене. Разширените му зеници приличат на черни дупки.

— Ти си човекът, който не разбира — възразявам.

Изпитвам нещо, което никога преди не съм чувствал, и внезапно осъзнавам, че е безразличие. Не ми пука за него. Не ми пука, че кърви.

— Ти нахлу в дома ми, гадно копеле. Знаеш какво казва законът относно самозащитата в собствения ти дом, нали?

Очите му проблясват разбиращо. Знае какво имам предвид.

— Точно така. Имам право да използвам смъртоносна сила. Мога да се защитя срещу всеки, който нападне дома ми.

Отстъпвам назад и мислите ми запрепускват лудешки.

Ако го огледат отблизо, ще видят количеството кръв на пода и ще разберат, че е кървял известно време, преди да бъде прострелян за втори път. Ще анализират траекторията на куршума и ще узнаят, че си стоял над него, когато си го застрелял. Ще те обвинят в убийство.

Той е боклук. Изнасили Хана и поръча убийството й, а ще се отърве безнаказано. Той застреля кучето ти. Трябва да умре.

Запъвам ударника и си поемам дълбоко дъх.

Нежна ръка стисва дулото и го бута леко надолу. Излизам от транса и познавам гласа.

— Недей — казва Каролайн. — Ти не си като него.

Отпускам пистолета настрани и кимам. Осенява ме интересна мисъл, нещо, което Бейтс ми каза за Рамирез. Отстъпвам назад, вдигам крак и го стоварвам върху нараненото коляно на Муни с всичка сила. Той изпищява агонизиращо. Набирам 911 и им съобщавам, че е имало престрелка. Кавалерията е на път насам.

— Погрижи се за Рио, моля те — казвам на Каролайн.

Отивам до чекмеджето до мивката, вадя чиста кърпа и се връщам при Муни.

— Ето — казвам, като я мятам на челото му. — Отиваш в затвора. Опитай се да не кървиш до смърт, преди да те откарат там.

Следващата седмица мина като в мъгла. Първата ми работа бе да уверя служителите в прокуратурата, че няма да правя драматични промени и всеки ще си запази работата. Разказвам им колкото мога за оставката на Муни и назначаването ми. Не виждам смисъл да пазя тайна. Все пак искам хората да ми се доверяват. Всички са шокирани от новината за жестоката смърт на Хана, особено Танър Джарет. Когато чува, че е била бременна с бебето на Муни и той е платил да я убият, но ние не можем да го съдим, тъй като всички свидетели са мъртви, Танър се извинява, излиза от стаята и не се връща.

Натискът от страна на медиите е толкова силен първия ден, че се съгласявам на пресконференция в една от съдебните зали в един часа на обяд. Новината за смъртта на Хана се е разчула, вероятно благодарение на Бейтс, и конференцията е брутална. Разпитват за Хана. Как е била убита? Кой я е убил? Кога е била убита? Кога е била намерена? Вярно ли е, че е била бременна? Отпращам всички тези въпроси към шерифа. Разпитват за Муни, въпрос след въпрос, въпрос след въпрос. Отказвам да им кажа друго, освен че е подал оставка снощи и губернаторът ме е назначил на мястото му до края на мандата. Един от репортерите дори пита дали е вярно, че кучето ми е било застреляно. Преглъщам затруднено и му казвам да говори с шерифа.

По-късно следобед, съдията, назначен от губернатора да замени съдия Грийн, ме заклева в службата. Шейсетгодишният Тери Брек натрупа цяло състояние от дела за лекарска небрежност. Вече е пенсионер, но губернаторът очевидно го е придумал да поеме работата. Има репутация на почтен и умен човек. Надявам се това да е вярно. Ще бъде приятна промяна от онова, с което се разправях преди.

В сряда Леон Бейтс се появява пред голямото жури заедно с Танър Джарет. Внасят обвинения срещу седемнайсет члена на „Воините на Сатаната“. Обвиненията варират от търговия с метамфетамини до убийство. Бейтс и екипът за бързо реагиране провеждат внезапно нападение рано на следващата сутрин и до момента, шест от седемнайсетте гангстери са арестувани. Никой от обвиняемите не се казва „Рой“ или има прякора „Планината“ и се чудя какво ли е истинското име на гаджето на Сара и дали той е успял да избяга.

Късно в четвъртък следобед Танър Джарет, Каролайн и аз се качваме на самолет до Ноксвил. Там се запознаваме с чернокожа жена на около шейсет и пет години на име Лоти Антоан. След като смъртта на Хана стана обществено достояние, адвокат от Гейтлинбърг се свърза с мен и ми каза, че Хана Милс имала завещание и Лоти била изпълнителка на завещанието.