Scott Pratt - Несправедливост за всички

След кратко емоционално запознанство, четиримата се качваме на самолет за Каламазу, Мичиган. Лоти мълчи по време на полета. Държи се достойно, но в тъмните й очи забелязвам дълбока мъка. Наемаме ван и потегляме към Саут Хейвън на следващата сутрин. Провеждаме кратка церемония за Хана и я погребваме до майка й, братята и сестра й в гробище „Макдауъл“. Лоти говори за нежната душа на Хана, любовта й към семейството и планините, обичта й към Люк Клинтън и почти свръхчовешката й способност да понася нечовешки трагедии. Думите й трогват всички ни до сълзи и отново си помислям колко несправедлив е животът. Качваме се на друг самолет следобед и се прибираме у дома. По пътя Лоти ми обяснява, че Хана е завещала солидна сума на националния парк в планината.

В неделя вечер Каролайн кани около двайсетина души у дома, за да отпразнуваме назначаването ми като районен прокурор. Изпитвам смесени чувства за това. Очаквам с нетърпение предизвикателствата, но обстоятелствата, при които наследих работата, не ме настройват празнично. Рио куца наоколо гипсиран. Куршумът бе раздробил горната част на десния му крак, но доктор Крук поправи щетите и обеща, че Рио ще е като нов след няколко месеца.

Към осем часа стоя на терасата. Слънцето тъкмо е залязло зад хълмовете на запад и вечерният въздух е хладен. Говоря с Джим Бомонт, уважаван местен адвокат на защитата и близък приятел, когато мярвам сестра ми през прозореца в кухнята. Каролайн сигурно я е поканила. Сара прилича на кърлеж, който всеки момент ще си има малки. Над нея се издига Рой, гаджето рокер.

— Мамка му — промърморвам на Бомонт. — Извини ме за минута.

Забързвам към кухнята, хващам Сара за лакътя и я набутвам в коридора, където бе прострелян Рио.

— Да не си откачила? — викам. — Не знаеш ли, че шерифът е тук? Гаджето ти ще влезе в затвора.

Сара ме поглежда любопитно.

— Защо?

— Защо ли? Не четеш ли вестници? Не слушаш ли новините? Бейтс внесе обвинения срещу повечето членове на бандата. Гаджето ти със сигурност е един от тях.

— Така ли мислиш? — ухилва се тя.

— Точно така мисля, по дяволите. Разкарай го оттук, преди Бейтс да го види и да избухне престрелка.

— Прекалено е късно — казва тя и кима към кухнята.

Завъртам се и виждам как Бейтс се приближава към гаджето на Сара и го плясва по гърба. Втрещявам се от учудване. Влизам в кухнята и се вторачвам в тях. Бейтс ме забелязва и се ухилва.

— Ела тук, братко Дилард — казва той. — Позволи ми да ти представя Рой Уокър, най-добрият агент под прикритие, с когото някога съм имал удоволствието да работя.

Стоя и гледам тъпо, а Уокър ми намига и протяга масивната си ръка.

— Здрасти отново — казва той. — Наричат ме Планината.

В понеделник седя зад новото си бюро в седем сутринта. Сам съм. Останалите ще дойдат след около час.

Разкарах от кабинета всичко, което ми напомняше за Лий Муни: бюрото, мебелите, снимките по стените. Прибрах вещите му в кашони и му ги изпратих. Американското знаме и това на Тенеси, които обграждаха бюрото му, бяха преместени на рецепцията. Огромната снимка на Джордж Буш бе заменена от рамкирано копие на увода на конституцията на САЩ. Аз лично боядисах стените. Каролайн ми каза, че любимият цвят на Хана Милс бил златният и ми помогна да избера нюанс, който да не е прекалено крещящ. Донесох няколко малки рамкирани снимки на семейството ми, но с изключение на тях, реших да запазя кабинета си в по-спартански вид.

На бюрото пред мен лежи голям запечатан плик. Вдясно има дебела папка, която взех от къщи.

Миналата седмица направих две важни телефонни обаждания. Едното бе до апелативния адвокат на Брайън Гант, а другото до директора на затворите в Тенеси. Впечатлих се от лекотата, с която успях да се свържа с директора. Постът на главен прокурор определено си има предимства. Адвокатът на Брайън ми изпрати копие от ДНК профила от местопрестъплението, където тъщата на Брайън бе убита, а племенницата му — изнасилена. Директорът се съгласи да проверят профила в тяхната база данни. Нуждаеше се само от номер на случая и щеше да си погрижи за всичко. След по-малко от четирийсет и осем часа ми се обади ДНК специалиста от министерството на затворите. Открила беше съвпадение с профила. ДНК-то принадлежало на някой си Ърл Гейнс. Бил осъждан два пъти за изнасилване и в момента излежавал трийсетгодишна присъда. Помолих я да ми изпрати копие от досието на Гейнс и тя обеща да го направи веднага.