Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Братко Дилард, с мен ли си?

Гласът му звучи някъде много отдалеч.

— Братко Дилард? Трябва да се съвземеш. Веднага. Имаме работа.

Гневът ми започва да утихва и бавно осъзнавам къде се намирам. Гади ми се и внезапно изпитвам непреодолимо желание да напусна това проклето място. Прилошава ми от присъствието на Муни в стаята. Той се изправя и се завърта към нас, притиснал скъпия халат към окървавения си нос.

— Нещата могат да се развият по два начина — казва Бейтс. — Мога да се затичам към медиите и да им съобщя, че Хана Милс е била бременна с детето ти, когато е била убита. Мога да го докажа. После ще поведа репортерите по същия път, по който се движех през последните няколко седмици. Предполагам, че те ще стигнат до същите изводи като мен. Адски срамно за теб. По никакъв начин няма да успееш да запазиш поста си, когато те приключат с теб. Но предпочитам да запазя всичко това между теб, мен и господин Дилард. Ти просто трябва да подпишеш оставката си още сега и да ми я връчиш. Аз ще се погрижа да я предам на губернатора. Той вече избра човека, който ще те замести. И подписа документите за назначаването му. Свършен си. Избери си отровата.

— Лъжеш — казва Муни.

Бейтс бръква в джоба си и вади лист. Мята го на бюрото пред Муни.

— Това е докладът от лабораторията — обяснява той. — Чети го и плачи.

После бръква отново в джоба си и вади химикалка.

— Оставката ти трябва да бъде подписана веднага.

Бейтс и аз пътуваме мълчаливо в тъмнината. Зашеметен съм от случилото се. Не толкова от факта, че Муни е виновен, а от мисълта, че копелето ще се измъкне безнаказано. Загубата на поста му ще го съсипе — той е пристрастен към властта и престижа, — но не мога да спра да мисля, че трябва да бъде наказан. Трябва да преживее кошмара на публично дело, да бъде осъден и изпратен в затвора. А там трябва да бъде изнасилван в продължение на десет години, преди най-после да забият иглата в ръката му.

Знам, че Бейтс е прав. Единственият начин да докажем, че Муни е бил замесен в смъртта на Хана, бе да докараме купчина свидетели в съда, които да дадат показания как е била дадена поръчката и как е била изпълнена. Но единствената пряка връзка с Муни — Роско Стинет — е мъртъв. Мъртви са и двамата рокери, извършили убийството. Рамирез е във федерален затвор, но прокуратурата не може да го принуди да свидетелства по делото. Дори и да даде показания, Стинет очевидно никога не е споделил с него кой точно е поръчал убийството на Хана. Просто няма категорично доказателство за участието на Муни, единственото косвено доказателство е, че той е бащата на бебето на Хана. А това не е достатъчно.

Спомням си деня, когато отидох в къщата на Хана, открих, че е изчезнала, а после се върнах в службата и говорих с Муни. Беше толкова емоционален, такъв добър актьор. Какво точно ми каза? А, да, че имал желание да я защити като баща. Но после каза: „Това изпитвах към нея.“ Знаеше, че Хана е мъртва. Знаеше го.

— Не мога да повярвам, че ще се отърве безнаказано — казвам на Бейтс.

— Няма да влезе в затвора, но и няма да се отърве.

— Какво имаш предвид?

— Не си падам по лъжите, но се страхувам, че го поизлъгах малко. Вече изпратих копие от доклада с ДНК-то на всеки вестник и телевизионна станция в щата. След не повече от три дни ще се нахвърлят върху него като чакали. Ще му се наложи да си намери пещера, където да живее.

— Исках да го убия там, на място.

— Не мога да кажа, че те виня за това. Е, поне го фрасна едно хубаво.

Поглеждам ръката си и свивам юмрук. Кокалчетата ми са леко насинени. Малко ми поолеква.

— Не искаш ли да узнаеш къде отиваме сега? — пита Бейтс.

— Нямам търпение.

— Ти ставаш новият главен прокурор на Първи правен район.

Завъртам се и го поглеждам шашнато. Той се хили, сякаш е спечелил от тотото.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Муни е вън, а това означава, че някой трябва да заеме мястото му. Губернаторът е този, който избира заместника му. При нормални обстоятелства щяха да назначат временен прокурор, после да номинират останалите кандидати и накрая губернаторът щеше да избере този, когото смята, че ще му е от най-голяма полза при следващите избори. А тъй като ние с губернатора сме добри приятели, вече уредих работата за теб, братко. Сега отиваме на летището да се видим с него. Трябва само да кажеш „да“.

— Ти си луд! Аз не съм политик, Леон. Не искам да бъда главен прокурор.

— Разбира се, че искаш. Ще бъде чудесно. Дори не трябва да се кандидатираш. Вместо някакъв кретен да взема важните решения, ти ще го правиш. Ще изкарваш сто и петдесет бона на година. И знаеш ли кое ще е най-хубавото? Ще разполагаш с истинска власт. Можеш да се ебаваш със съдиите колкото си искаш.