Scott Pratt - Несправедливост за всички

— Идвал си тук и преди?

— Веднъж. Доста отдавна.

— Какво става, Леон?

— Ще видиш. Просто ме остави да говоря.

Муни влиза след минута и затваря вратата зад себе си. Носи мартини в ръката си. Сяда зад бюрото, оставя питието си отгоре, сключва ръце зад тила си и се обляга.

— Какво, по дяволите, е толкова важно, че не може да изчака до сутринта? — пита той завалено.

Бейтс се навежда напред и подпира ръце на краката си. Вторачва се в Муни за минута, толкова дълго, че дори аз започвам да се чувствам неудобно.

— Най-после имаме развитие по случая с Хана Милс — заявява Бейтс.

— Ние? — пита Муни. — Какво имаш предвид с това „ние“?

— Аз и господин Дилард, който седи тук. Работихме заедно. Е, не съвсем. Аз свърших повечето работа, но господин Дилард ми помогна с една подробност. Но много важна подробност.

Муни сваля ръце от тила си, отпива от мартинито и отново скръства ръце.

— Защо Дилард е облечен в костюм? — пита той.

— Ще стигна до това след минута. Не искаш ли да узнаеш за Хана? Мислех, че ще се зарадваш, когато чуеш, че сме я намерили.

— Намерили сте я? Къде? Жива ли е?

— Беше в изоставена мина в планина Бъфало. Някой я е убил и е захвърлил трупа й там като чувал с боклук.

Муни поклаща глава и я свежда надолу. Протяга се за чашата с мартини, но пропуска, после успява да я вземе. Не знам в какво се цели Бейтс с всичко това, но усещам как стомахът ми се свива.

— Разполагате ли със заподозрени? — пита Муни.

— О, да, имам си заподозрян, разбира се. Всъщност знам кой точно е виновен за смъртта й.

— В такъв случай, предполагам, че вече си арестувал някого.

— Е, имаме малък проблем с това. Надявах се ти да ми помогнеш, но честно казано, се съмнявам.

— Какво имаш предвид?

— Ами не мисля, че ще си признаеш, нали?

Застивам за момент. Виждам как Муни си поема дълбоко дъх, сякаш се опитва да се стегне. От самото начало подозирах, че той е замесен в смъртта на Хана, но не исках да го повярвам. Бейтс очевидно бе получил резултатите от ДНК пробите. Муни сигурно бе бащата на бебето на Хана.

— Шегуваш ли се, шерифе? — извиква Муни. — Шегуваш се с убийството на Хана?

— О, не, не е шега. Просто ще ти кажа как според мен са се развили нещата. След като си напил Хана на рождения ден на Танър и тя е заявила, че е девствена, вероятно си се възбудил и не си могъл да се удържиш. Смятам, че си проследил Танър и Хана до дома й и си я изнасилил, след като е припаднала.

Муни се надига рязко. Лицето му е изкривено от гняв. Той сочи към вратата.

— Разкарайте се!

Бейтс не помръдва. Изглежда напълно спокоен, но аз започвам да побеснявам все повече с всяка изминала секунда.

— Няма да ходя никъде — отвръща Бейтс. — Не и докато не си кажа речта. А ти можеш или да върнеш проклетия си задник на стола, или аз ще сляза долу и ще споделя с жена ти онова, което се готвя да ти разкажа.

Муни сяда бавно. Челото му се покрива с едри капки пот. Той отпива мощна глътка от мартинито.

— Не си помисли, че тя можеше да забременее, нали? — пита Бейтс. — Проклет глупак. Нали разбираш, старият Дилард ми осигури проба от ДНК-то ти. Отговаря на ДНК пробата от ембриона, който патологът намери в трупа на Хана. Кофти късмет за теб, а? Ако Хана беше останала в онази дупка още няколко седмици преди да я намерим, нямаше да се сдобием с ДНК-то, а ти щеше да си на чисто. Единственото, което не знам, е как си разбрал, че тя е бременна, но това е без значение, нали? Обзалагам се, че си се паникьосал. Трябвало е да направиш нещо, при това адски бързо. Затова си отишъл при старото си другарче Стинет и си сключил сделка с Рамирез.

Муни не проговаря. В момента прилича на човек, който е бил принуден да изяде купчина лайна.

— Рамирез е отново в затвора — продължава Бейтс, — но този път никой няма да го освободи. Едно от другарчетата му наело двама рокери да убият Хана. Те са мъртви като нея. Стинет също е труп. Така че, можеш да се успокоиш, братко Муни. Не мога да докажа нищо от това.

Изражението на Муни бавно се променя към задоволство. Той се прокашля и отново се обляга на стола. Сърцето ми бие лудо. Усещам напрежение в слепоочията си и виждам само Муни. Представям си как се е вмъкнал в спалнята на Хана и се е потил над нея, докато тя е лежала безпомощно в безсъзнание. Мисля си какво гадно и извратено копеле е. Мечтая да прекърша врата му като клечка.

— Ставай — казвам.

— Разкарай се — промърморва той.

— Казах, ставай, шибан страхливецо!

Долавям движение вляво от мен и осъзнавам, че трябва да е Бейтс. Фрасвам Муни по носа с опакото на дясната си ръка, преди шерифът да успее да се добере до мен. Муни изквичава като пале и очите му се напълват със сълзи. Бейтс ме дръпва назад, шепне в ухото ми, но очите ми остават приковани в Муни. Изпитвам страхотен кеф, когато от ноздрите му потича кръв. Бейтс продължава да говори, но не чувам думите му. Не означават нищо за мен. Той ме бута на стола и кляка пред мен.