Джозеф Файндер - Параноя

— Имам среща с нея следващата седмица.

— Среща?

Свих рамене.

— Тя май ме хареса. Работи в „Аврора“. И е директна връзка към секретния им развой.

За моя изненада Уайът кимна одобрително.

— Отлично.

Мийчъм, изглежда, долавяше новия начин, по който духаха ветровете. Той беше готов да се заяжда с мен за това, че съм провалил операцията в отдел „Личен състав“ и че имам нещо общо с подмяната на истинските имена на работещите по „Аврора“, но шефът му изглеждаше склонен да се съсредоточи върху развилите по успешен начин неща, върху удивителния обрат на събитията, и Мийчъм не искаше да изпуска контрола.

— Сега ще имаш достъп до кабинета на Годард — каза той. — Можеш да монтираш там няколко устройства.

— Това направо е невероятно! — Уайът не можеше да повярва.

— Мисля, че вече не се налага да му плащаме старата му заплата от „Уайът“ — обади се Мийчъм. — Не и при това, което сега изкарва там. Боже, това хвърчило сигурно печели повече от мен.

Уайът се усмихна злорадо и каза:

— Не. Вече сме се договорили.

— Как ме нарече? — попитах Мийчъм.

— Има определен риск да превеждаме по корпоративен път средства в сметката на хлапето, без значение как се опитваме да скрием произхода им — обясни Мийчъм на Уайът.

— Нарече ме „хвърчило“ — настоях аз. — Какво означава това?

— Мислех, че го правим по непроследим начин — каза Уайът на Мийчъм.

— Какво е „хвърчило“? — Бях като куче с кокал и нямаше да се откажа, колкото и да бе неприятно това за Мийчъм.

Мийчъм даже не ме слушаше, но Уайът ме погледна и промърмори:

— Това е термин от икономическия шпионаж. „Хвърчило“ е специален консултант, който отива на място и събира нужната информация, без да подбира средствата.

— Хвърчило? — повторих.

— Като вдигнеш хвърчило във въздуха и то се закачи в дърво, отрязваш му кордата — с нежелание обясни Уайът. — Отричане на всякаква връзка с уличения, не си ли чувал?

— Отрязваш кордата — повторих тъпо. От една страна, не бих имал нищо против това да се случи, защото моята корда всъщност бе нашийник. Но усещах, че за тях „отрязването“ означава да бъда изоставен нависоко и без подкрепа.

— Само ако нещата се развият зле — опита се да ме успокои Уайът. — Не допускай това да се случи и няма да има никакво отрязване на кордата… Къде, по дяволите, се запиля тази кучка? Ако не дойде до две минути, излитам без нея.

Така че направих нещо, което беше абсолютно ненормално, но ми донесе огромно удоволствие. Отидох на пазара и си купих порше за деветдесет хиляди долара.

Още помнех времената, когато бих отпразнувал подобно събитие, като се натряскам, може би с шампанско и с едно-две хапчета. Но това вече си беше една цяла нова вселена от изживявания. Харесваше ми мисълта сам да прережа връзките си с „Уайът“, като сменя аудито за порше, та макар и за сметка на „Трайон“.

Влизали ли сте някога в автосалон на порше? Ако не сте, нека ви информирам, че няма нищо общо с купуването на хонда акорд. Не е като да влезеш от улицата и да поискаш да покараш колата. Минава се през сложна любовна игра. Трябва да попълниш формуляр, те ще се поинтересуват защо си дошъл точно при тях, ще попитат какво работиш, ще искат да се уверят относно статута ти.

Освен това има толкова много опции, че можеш буквално да се смаеш. Искаш ли фаровете ти да са „двуксенонови“? Дали таблото ти да е в стил „арктическо сребро“? Обикновена кожа ли искаш за седалките, или мека? Колелата ти какви да са: „Спорт дизайн“, „Спорт класик II“ или „Турбо Лук I“?

Онова, което исках аз, беше „Порше“ и не желаех да чакам четири до шест месеца за изработването на персонална кола в Щутгарт Цуфенхаузен. Исках сам да си я изкарам от гаража на автокъщата. Исках я веднага, начаса. Имаха само две 911 „Карера“ — едното в „гвардейско червено“, другото — „металик — базалтово черно“. Нещата се решиха от шевовете по тапицерията: червената кола беше с черни седалки, тапицирани с имитация на кожа, и което беше най-лошото, бяха шити с червени конци, което оставяше привкус на каубойщина и беше непоносимо. „Базалтово черният“ модел имаше умопомрачително купе, тапицирано с великолепна мека кожа, и облечени в кожа скоростен лост и волан. Върнах се бързо след пробното каране и я поисках веднага. Не зная, може би ме бяха преценили, че съм зяпач, дошъл просто да си погали очите, без никакво намерение или възможности да купува, или най-малко, че накрая няма да ми стигне куражът да платя, но аз го направих и те ме увериха, че постъпвам много умно. Агентът дори ми предложи да изпрати някой, който да върне аудито до автокъщата, занимаваща се с аудита — напълно безплатно естествено. Усещането беше като полет със самолет — дори натискането на педала на газта водеше до изръмжаване подобно на двигателя на Боинг 767. Четиристотин и петдесет конски сили, ускоряване до сто километра в час за пет секунди, невероятна мощ. Двигателят можеше както да мърка, така и да реве. Вкарах в плейъра любимото си CD и надух „Клаш“, „Пърл Джем“ и „Гънс енд Роузис“, докато се носех към работата. Имах чувството, че всичко се развива точно както трябва.