Джозеф Файндер - Параноя

Нора ме бе привикала при нея с имейл и аз се приготвих за буря от обвинения.

— Адам — обади се тя в мига, в който се приближих до стола й, — току-що прочетох новината. — Усмихваше се. — Седни, седни. Толкова се радвам за теб. Може би не би трябвало да ти го казвам, но се радвам, че възприеха напълно сериозно ентусиазма ми по отношение на теб. Защото, нали се сещаш, началниците невинаги се вслушват.

— Зная го много добре.

— Но аз ги уверих, че направят ли го, няма да съжаляват. Казах им: „Адам има точно нужните качества, той е от онези, които винаги са готови да пробягат още една обиколка. Повярвайте ми. Имате думата ми. Аз го познавам много добре“. — „Познаваш грънци — помислих си. — Представа си нямаш кой съм“. — Понеже видях, че перспективата за преместването те разтревожи, си позволих да се обадя тук-там по телефона — добави тя. — Толкова съм щастлива, че нещата се развиха така добре за теб.

Не й отговорих. Трескаво си мислех какво ще каже Уайът, когато и той научи за случилото се.

— Мамицата му! — прошепна Николас Уайът.

Цели няколко милисекунди черупката му на арогантност и самовлюбеност остана пропукана. Мисля, че дори ме гледаше с нещо близко до уважение. Искам да кажа, почти. Както и да е, пред погледа ми се бе разкрил един съвършено нов Уайът и ми доставяше удоволствие да го наблюдавам.

— Ти наистина ще ме умориш — каза той, все така замислено загледан в мен. — Дано не е майтап. — И най-сетне отмести поглед от мен. Изпитах облекчение. — Това е просто невероятно!

Седяхме в частния му самолет, който се намираше на земята. Чакахме появата на поредната празноглава красавица, за да излетят двамата за Хаваите — той имаше вила в курорта Хуалалай. Бяхме тримата: аз, Уайът и Арнолд Мийчъм. Досега не се бях качвал на частен самолет, а този беше страхотен — „Гълфстрийм G-IV“, салон с широчина три метра и половина и дължина към двайсет. Не бях виждал толкова просторно празно пространство в самолет. Тук спокойно можеше да се играе футбол на малки вратички. Имаше не повече от десет седалки, отделна заседателна зала и две големи бани с душове.

Аз обаче нямаше да летя до Хаваите. Той просто искаше да се изфука. Двамата с Мийчъм щяхме да слезем, преди самолетът да излети. Уайът бе с черна копринена риза. Надявах се да хване рак на кожата.

Мийчъм се усмихна на Уайът и призна:

— Гениална идея, Уайът.

— Е, трябва да отдадем дължимото на Джудит — каза Уайът. — Защото всъщност идеята е нейна. — Той бавно поклати глава. — Но се съмнявам, че дори тя си е представяла това развитие на нещата. — Взе клетъчния си телефон и набра две цифри. — Джудит, нашето момче вече работи директно за шефа. Най-големия шеф, нали се сещаш? Специален помощник на изпълнителния директор. — Той направи пауза; гледаше Мийчъм. — Не, изобщо не се шегувам. — Нова пауза. — Джудит, мила, искам да хванеш нашия младеж за експресен курс. — Пауза. — Точно така, това явно се превръща в основен приоритет. Искам Адам да познава онзи тип, както не го е познавала и майка му. И държа да стане най-добрият шибан помощник, който онзи някога си е представял, че може да съществува. Именно! — И прекъсна връзката. — Не зная дали го съзнаваш, но ти току-що си спаси задника, приятелю. Арни?

Мийчъм го погледна, сякаш само това бе чакал.

— Превъртяхме всички имена по проекта „Аврора“, които ни даде — мрачно ме извести той. — Нито едно от тях не изникна в никакъв контекст.

— Какво означава това? — попитах объркано. Боже, колко мразех този човек!

— Означава, че нямат номера на социалните осигуровки, нямат нищо. Не се ебавай с нас, приятелче!

— Какво говориш? Та аз ги дръпнах директно от сайта на „Трайон“.

— Да… е, в такъв случай това, задник нещастен, просто не са истински имена. Имената на хората на административна длъжност са истински, но не и онези на хората, занимаващи се с развой — те очевидно са прикритие. Разбираш ли сега колко дълбоко са засекретени, щом липсват дори от официалния сайт на компанията? Досега не бях чувал за такова нещо.

— Тук нещо не е наред — казах и поклатих глава.

— Дано си искрен с нас. — Мийчъм ме погледна. — Защото ако не си, ще те смажем. — Обърна се към Уайът. — Нашият човек може да е манипулирал имената. Питам се дали не замисля нещо.

— Досиетата им ги нямаше, Арнолд — обадих се аз. — Преместени са. Тези типове са изключително предпазливи.

— С какво разполагаш за „женската“? — смени темата Уайът.

Усмихнах се.