Джозеф Файндер - Параноя

— А какво ще кажеш за потребителската електроника?

— Очевидно това е ядрото на нашата компетентност и основната причина да дойда тук. Все пак нашите DVD плейъри забиват в земята тези на „Сони“. Безжичните ни телефони са много добри, всъщност винаги са били такива. Мобилните ни телефони са убиец — тук ние контролираме пазара. Нашата марка е символ и ние можем да налагаме до трийсет процента по-високи цени за нашите продукти просто защото те носят етикета на „Трайон“. Но и тук има някои уязвими места.

— Например?

— Ами… тъпо е, че все още нямаме истински Блекбери — убиец. Устройствата, предлагащи безжични комуникации, би следвало да са в центъра на интересите ни. Вместо това отстрани изглежда, като че ли се предаваме без бой на компании като RIM, Handspring и Palm. Спешно ни трябват няколко добри модела на безжични устройства.

— Работим по въпроса. Разполагаме с доста интересен продукт, който още е в процес на развой.

— Това е добре — казах. — По-нататък… Определено смятам, че изпускаме влака за технология и продукти за предаване по интернет на цифрова музика и видео. Би следвало да водим някаква развойна дейност в тази сфера, може би дори да си партнираме с някой. В това виждам голям потенциал за генериране на постъпления.

— Мисля, че си прав.

— И… извинете ме, че ще го кажа по този начин, но онова, което правим за децата, е достойно за съжаление. Вижте „Сони“ — тяхната конзола за игри „Плейстейшън“ е способна да превръща червените числа под чертата в черни години наред. Търсенето на компютри и битова електроника намалява от няколко години, нали? Ние се боричкаме на пазара на електроника в Южна Корея и Тайван, подхванали сме ценови войни за течнокристалните монитори, дековете за цифрово видео и клетъчните телефони… това е неоспорим факт, нали така? Следователно трябва да продаваме и на децата, защото на тях не им пука за рецесията. „Сони“ имат своята „Плейстейшън“, „Майкрософт“ предлагат своя „Ексбокс“, „Нинтендо“ разполагат с „Геймкюб“ — а какво предлагаме ние за пазара на видеоигрите? Нищо и половина. Това е съществена слабост в стратегията ни по отношение на потребителската електроника.

Забелязах, че отново се е поизправил в стола си и че ме наблюдава с леко загадъчна усмивка.

— Как гледаш на това да се захванеш с обновяването на „Маестро“?

— „Маестро“ е рожба на Нора. Честно казано, няма да е удобно.

— Тя ще ти остане началник.

— Не съм сигурен, че подобно развитие би й допаднало.

Усмивката му се поизкриви.

— Е, все някак ще го преживее. Нора знае от коя страна е намазана с масло филията в ръката й.

— Не съм аз онзи, който ще се противопостави на това, сър, но имам чувството, че подобна реорганизация няма да се отрази добре на духа в отдела.

— Добре… в такъв случай как гледаш на възможността да работиш за мен?

— Не го ли правя вече?

— Имам предвид тук, на седми етаж. Специален помощник на председателя по стратегията за новите продукти. Формално на длъжност към отдел „Съвременни технологии“. Ще получиш собствен кабинет. Не по-голям от моя, мисля, това го изяснихме. Съгласен ли си?

Не можех да повярвам. Всеки момент щях да избухна от нервно напрежение и възбуда.

— Ами… разбира се, защо не. Ще докладвам пряко на вас, така ли?

— Именно. Е, споразумяхме ли се?

Позволих си бавно да се усмихна. Като съм се хванал… и така нататък.

— Повече отговорност не означава ли и по-високо възнаграждение, сър?

Това му допадна и той гръмко се изсмя.

— И още как!

— Бих желал сега да получа онези допълнителни петдесет хиляди, които трябваше да си поискам, преди да приема първото си назначение тук. И ще приема четиридесет хиляди допълнително под формата на опции.

Той отново се изсмя гръмко, като Дядо Коледа, „Хо-хо-хо“.

— Куражлия си, момче.

— Благодаря.

— Виж какво… Няма да ти дам петдесет хиляди повече. Не вярвам в пълзенето по стъпки. Удвоявам заплатата ти. И ти давам четиридесетте хиляди от опции. По този начин задникът ти ще трепери от желание да направиш всичко за мен.

Захапах долната устна отвътре, за да не ахна. Господи!…

— Къде живееш? — осведоми се той.

Пуснах си устната и му признах.

— Не става. — Той поклати глава. — Не е подходящо за човек на твоето ниво. Освен това, с работното време, което те очаква, не искам да губиш два пъти на ден по четиридесет и пет минути в чакане из задръстванията. Ще се налага да работиш до късно, така че искам да живееш наблизо. Защо не си наемеш апартамент в Харбър Суитс? С парите, които вече ти давам, можеш да си го позволиш. Имаме служителка, която е специализирана в намирането на нови жилища. Тя ще ти предложи нещо подходящо.