Джозеф Файндер - Параноя

— Мислех, че всички служители на „Трайон“ си падат по колите — отбеляза Годард. Виждах, че не подмята тази фраза случайно. Просто опитваше по свой начин да иронизира робското поведение на хората си. Това ми допадна.

— По-амбициозните със сигурност. — Усмихнах се.

— Както, предполагам, си подразбрал, колите са единствената ми екстравагантна прищявка и за това си има обяснение. Едно време, през седемдесетте, след като „Трайон“ стана публична компания и изведнъж започнах да печеля повече, отколкото имах представа как да харча, един ден отидох и си купих яхта… осемнайсетметрова! Бях страшно доволен, докато не видях в пристанището двайсет и един метрова. Цели три проклети метра по-дълга от моята! Нещо ме убоде в сърцето… надявам се, разбираш. Състезателният ми инстинкт автоматично сработи и… да, знам, знам, знам — детинско беше… но какво да направя, след като чувствах, че трябва да имам по-голяма яхта. Знаеш ли какво направих?

— Купили сте я — направих най-естественото предположение.

— Не, нищо подобно. Можех да си взема без никакъв проблем по-голямата яхта, но вече бях осъзнал, че винаги ще се намери глупак, който да има по-голяма от моята. И тогава кой щеше да е глупакът? Аз естествено. По този начин не може да се печели. — Кимнах в знак на съгласие. — Така че… продадох проклетата яхта. Без двоумения — още на следващия ден. Единственото нещо, което я държеше на вода, бе фибростъклото и… ревността. — Той се позасмя на себе си. — Ето, това обяснява малкия ми кабинет. Реших, че кабинетът на боса трябва да е същият като на другите мениджъри, така поне няма да има повод да си завиждаме за кабинетите в компанията. Иначе хората винаги ще се бленуват за по-големия кабинет, вместо да фокусират енергията си върху нещо по-полезно. Та значи, Илайджа, ти си нов при нас?

— Хм… казвам се Адам.

— Дявол го взел, защо все бъркам! Съжалявам, Адам, извини ме. Вече го запомних. — Той се наведе над бюрото си, сложи си очилата за четене и прегледа набързо тънкото ми досие. — Значи… откраднали сме те от „Уайът“, където си спасил „Лусид“.

— Не съм спасявал „Лусид“, сър.

— Няма нужда да се правиш на скромен.

— Не се правя на скромен. Опитвам се да бъда точен.

Той се усмихна, сякаш го бях развеселил.

— Добре… Как ти се вижда „Трайон“ в сравнение с „Уайът“? О… извинявай. Май наистина не искам да чуя отговора на този въпрос.

— Няма нищо, с удоволствие бих отговорил — казах. Бях истинско олицетворение на прямотата. — Тук ми харесва. Атмосферата е… вдъхновяваща. Хората са приятни. — Млъкнах за момент: съзнавах колко подлизурски звучат тези глупави стандартни фрази, и допълних: — Е, повечето от тези, които познавам.

Лукавите му очи се присвиха дяволито.

— Разбирам, че си приел първото ни предложение за заплата — отбеляза той. — Млад човек с твоите препоръки и с доказаните си възможности би могъл да преговаря за доста повече.

Свих рамене.

— Заинтересуваха ме не толкова парите, колкото възможностите.

— Може би. Но на мен това ми говори, че може би просто си чакал удобен случай да се махнеш оттам.

Разговорът завиваше в опасна насока, но от друга страна, нещо ми подсказваше, че на Годард повече ще му допадне, ако проявя дискретност.

— „Трайон“ повече пасва на кръвната ми група.

— И откриха ли се възможностите, които търсеше?

— Да.

— Пол, моят директор по финансовите въпроси, ми спомена за намесата ти по повод „Голд Дъст“. Изглежда, разполагаш с добри източници на информация.

— Поддържам контакти със стари приятели.

— Адам, харесвам идеята ти да преработим „Маестро“, но се безпокоя колко време ще ни отнеме да вградим надежден протокол за обмен на шифровани данни. Не зная дали се досещаш, но от Пентагона ще искат работещи прототипи за вчера.

— Това не е проблем — успокоих го. Подробностите бяха все още живи в главата ми — бях я натъпкал с информация като за студентски изпит по органична химия. — „Кастен Чейс“ вече са разработили RASP 49 49 Съкращение от Remote Access Security Program (англ.) — програма за надежден отдалечен достъп. — Б.пр. протокол за достъп. Те вече са на пазара с тяхната „Фортеза“ крипто карта, както и със засекретяващия модем тип „Паладиум“ 50 50 Fortezza е стандарт за сертификация на карти, осигуряващи зашифроване в реално време на входящата и изходяща по отношение на компютър информация, като самото сертифициране се извършва от Агенцията за национална сигурност (National Security Agency) на САЩ; Palladium е категория засекретяващи модеми (също отговарящи на определен стандарт) основно за военно приложение. — Б.пр. — което означава, че както хардуерното, така и софтуерното решение вече съществуват. Според мен вкарването им в „Маестро“ не би трябвало да отнеме повече от два месеца. Така че много преди да ни възложат договора, ние ще сме готови да започнем производство.