Джозеф Файндер - Параноя

На излизане до мен се приближи Чад и тихо ми каза:

— Е, тя май не го прие много добре, но мислите, които изказа ти, бяха много ценни за всички ни.

„Да ти го начукам“, отговорих му наум.

Петнайсетина минути след края на оперативката на работното ми място дойде Мордън.

— Впечатлен съм — бяха първите му думи.

— Сериозно? — измърморих без никакъв ентусиазъм.

— Абсолютно. Смятах те за доста по-безгръбначен. Да се изправиш срещу началника си, и то не кой да е, а самата Нора, и да направиш на нищо любимия й проект… — Той поклати глава. — Изобретателен начин да си усложниш живота. Но мисля, че е редно да си наясно с последиците от действията си. Нора не е известна с благодушно отношение към нанесените й обиди. Имай предвид, че най-жестоките надзиратели в нацистките концентрационни лагери са били именно жените.

— Благодаря за съвета.

— Трябва да следиш за възможните симптоми на неприязънта й. Празни кашони, струпани пред работното ти място. Невъзможност да се включиш към компютърната мрежа. Обаждане от „Личен състав“ да им занесеш пропуска си. Но не се притеснявай, „Трайон“ по правило дава великолепни препоръчителни писма, а услугите за търсене на работа на уволнени служители са безплатни.

— Ясно. Благодаря.

Забелязах, че имам гласова поща. Когато Мордън си тръгна, побързах да вдигна слушалката.

Беше от Нора Съмърс, която искаше от мен — не, нареждаше ми — веднага да се явя в кабинета й.

Когато се явих, тя чукаше нещо на клавиатурата. Погледна ме бързо, странично, като гущер и продължи, с каквото се бе захванала. Игнорира ме близо две минути. Стоях и се чудех какво да правя. Лицето й издайнически започваше отново да почервенява — чувствах се неловко заради самата нея.

Накрая тя отново вдигна поглед към мен и завъртя стола си, за да бъдем лице в лице. Очите й блестяха, но не от тъга. В тях се долавяше нещо различно, нещо… диво.

— Виж, Нора… — внимателно започнах аз, — бих искал да се извиня за…

Тя ме прекъсна; говореше толкова тихо, че едва я разбирах:

— Предлагам ти да ме изслушаш, Адам. Днес и без това говори предостатъчно.

— Бях идиот… — опитах се да започна отново.

— Да направиш подобно изказване точно пред Камилети Цицията… нямаш представа какви усилия ми коства да оправя нещата след теб.

— Трябваше да си държа устата затво…

— Опитваш се да ми разклатиш стола — продължи тя, — но нямаш представа с какво си се захванал.

— Ако знаех… — направих пореден опит да кажа нещо.

— Няма да стане. Фил Боджалян ми каза, че случайно минал край работното ти място и те видял трескаво да търсиш информация за „Голд Дъст“ точно преди оперативката, преди „небрежното“ ти отхвърляне на тази жизненоважна технология. Нека сега ти кажа нещо, господин Касиди: в „Уайът“ може да са те смятали за голяма работа, но на твое място не бих бързала да се чувствам много уютно тук, в „Трайон“. Ако не се качиш на автобуса, може той да мине през теб. И запомни думите ми: зад волана ще бъда аз.

Останах да стоя все така прав пред нея, докато тя ме пронизваше с хищническите си очи. Свалих поглед към пода, после отново я погледнах.

— Направих голяма издънка — казах и ти дължа искрено извинение. Явно не бях прецених ситуацията правилно, а може още да не съм се отърсил от някои мои предубеждения в „Уайът Телеком“, но това не е оправдание. Няма да се повтори.

— Няма да има възможност да се повтори — все така тихо ми обясни тя. Беше по-безмилостна от всеки пътен полицай, който някога ме бе спирал за превишена скорост.

— Разбирам — съгласих се. — Ако някой ме бе информирал, че решението вече е взето, щях да си държа устата затворена. Но просто бях останал с впечатлението, че тук, в „Трайон“, сте чували за „Сони“, това е. Моя грешка.

— „Сони“? — повтори тя. — Какво общо има „Сони“ с това?

Уайът бе купил тази информация от хора, които правят баснословни пари, продавайки на заинтересуваните незнайно как събрана вътрешна информация, и ми я бе съобщил, за да я използвам в критичен момент. Предположих, че предотвратяване на уволнението ми можеше да се приеме за такъв.

— Не знаеш ли? Те просто изоставиха плановете си да вградят „Голд Дъст“ в новите си джобни компютри.

— И защо? — Тя подозрително сви вежди.

— Следващата версия на „Майкрософт Офис“ няма да я поддържа. „Сони“ пресметнали, че ако вградят „Голд Дъст“, това ще им донесе милиони долари загуба, така че превключили на резервния си план, а именно да вградят „Блек Хок“ — протокола за локална безжична връзка, който ще поддържа „Офис“-ът.