Джозеф Файндер - Параноя

„Нора, Нора — помислих си, — ти ме изумяваш“.

Четири от петте шкафа за папки бяха отключени и прегледах най-напред тях, без да се заглеждам в скучното им съдържание: доклади, спецификации, отчети за работата по различни изделия, финансови документи… Тя беше документирала практически всичко минало през ръцете й, в това число бе разпечатала всеки получен или изпратен имейл. Знаех, че интересните неща ще са под ключ.

Доста бързо открих нужния ми ключ на ключодържателя на Лиза. В заключените отделения намерих голям брой лични досиета на подчинените й, които сигурно щяха да са интересно четиво, ако разполагах с времето за това. Личните й финансови документи разкриваха, че е служител на „Трайон“ от доста време, голям брой от опциите й бяха използвани, тя търгуваше с акциите си активно и брутното й състояние определено се изписваше със седем цифри. Намерих и моята папка — беше тънка и в нея нямаше нищо алармиращо. Нито нещо интересно.

После започнах да разглеждам по-внимателно и така попаднах на няколко разпечатки на имейли, изпратени до Нора от върховете в йерархията на „Трайон“. От тях ставаше ясно, че Алана Дженингс, заемала моята длъжност преди мен, внезапно е преместена на друго място в компанията. Което бе раздразнило Нора, беше я ядосало до такава степен, че тя бе изпратила оплакването си по цялата дължина на „хранителната верига“ до нивото на старшия вицепрезидент. Доста смел ход.

Предмет: Относно: Преназначаването на Алана Дженингс

Дата: Вторник, 8 април, 8:42:19

От: Gallred

До: NSommers

Нора,

Получих няколкото ти имейла с възражения относно прехвърлянето на АЛАНА ДЖЕНИНГС в друг отдел на компанията. Разбирам раздразнението ти, понеже Алана е най-квалифицираният и най-ценен играч в твоя екип.

За съжаление обаче твоите възражения бяха отхвърлени на възможно най-високо ниво. Опитът и знанията на Алана в момента са спешно нужни в проект „Аврора“.

Искам да те уверя, че бройката на твоите подчинени ще бъде запазена. Вече е разпоредено да получиш разрешение за запълване мястото на Алана с всеки интересуващ се от това и съответно квалифициран служител на компанията.

Моля те да ме уведомиш, ако има нещо друго, с което бих могъл да помогна.

С най-добри чувства,

Грег Олдред

Старши ВП, Отдел „Развой на съвременни технологии“, „Трайон Системс“

„Ние помагаме да се промени бъдещето“.

Два дни по-късно беше получила нов имейл:

Предмет: Относно: Преназначаването на Алана Дженингс

Дата: Четвъртък, 10 април, 14:13:07

От: Gallred

До: NSommers

Нора,

Най-искрените ми извинения относно „Аврора“ — нямам правото да разкривам конкретното естество на този проект, но мога да кажа, че успехът му е критичен за съществуването на „Трайон“. Понеже „Аврора“ е засекретена на най-високо ниво научноизследователска задача, най-учтиво бих те помолил повече да не повдигаш този въпрос.

Като казвам това, искам да те уверя, че разбирам затрудненията ти да намериш наш служител, подходящ да заеме мястото на Алана. В тази връзка с удовлетворение те уведомявам, че в дадения случай имаш разрешение да заобиколиш общата забрана за назначение на външни специалисти, което ти дава право да търсиш и наемаш хора извън системата на „Трайон“. Надявам се това да помогне за бързото решаване на проблема.

Моля те не се колебай да се обръщаш към мен по всякакъв повод.

С най-добри чувства,

Грег Олдред

Старши ВП, Отдел „Развой на съвременни технологии“, „Трайон Системс“

„Ние помагаме да се промени бъдещето“.

Уха! Изведнъж нещата започваха да придобиват някакъв смисъл. Бяха ме наели, за да заместя тази Алана, която пък на свой ред бе изтеглена в нещо, което се наричаше проект „Аврора“.

А проект „Аврора“ беше свръхсекретен, т.е. точно в категорията, която така живо интересуваше моите хора. Бях го намерил.

Не ми се струваше добра идея да извадя имейлите от папката и да ги копирам на ксерокса, така че извадих един бележник с жълти листа от запасите на Нора и започнах да преписвам.

Не знаех колко дълго съм прекарал седнал на мокета в офиса й, но не вярвам да е било повече от четири-пет минути. Изведнъж усетих нещо да се движи в периферното ми зрение, вдигнах поглед и видях на прага на офиса да стои човек от нощната охрана и да ме наблюдава.

„Трайон“ не наемаше полицаи — имаха собствена охрана. Униформата беше бели ризи и сини сака, поради което хората им приличаха или на полицаи, или на богомолци. Моят човек бе висок як чернокож със сива коса и множество бенки, осеяли бузите му като лунички. Имаше големи очи с тежки клепачи и носеше очила с телени рамки. Просто си стоеше и ме съзерцаваше.