Джозеф Файндер - Параноя

Камилети си бе в офиса, но вратата беше затворена — явно имаше среща с важен човек. Мярнах го за момент през прозореца — беше наведен напред, опитваше се да убеди събеседника си в нещо. Питах се дали ще реши да въведе в компютъра си бележките след срещата. Защото знаех, че скоро ще имам достъп до всичко на диска му, в това число проект „Аврора“.

И в този момент почувствах първият си пристъп на… не знам, беше ли това угризение? Или може би вина? Легендарният Джок Годард, един истински свестен мъж, ме бе завел в скапания си любим вагон-ресторант и беше изслушал внимателно идеите ми (да, в съзнанието ми те вече бяха мои идеи, а не на Уайът), а аз тук дебнех из кабинетите и монтирах записващи устройства за благото на гадняра Ник Уайът.

Нещо в тази картина никак не ми харесваше.

Джослин вдигна поглед от работата си.

— Добре ли мина обядът? — Без никакво съмнение информационната мрежа на секретарките бе разпространила вестта, че съм обядвал с шефа.

— Да, благодаря. Ти хапна ли?

— Сандвич на бюрото. Както винаги. Много работа. — Тръгнах към кабинета си, когато тя добави: — О… отби се един да те види.

— Не остави ли име?

— Не. Каза, че сте били приятели. Всъщност каза „близки приятели“. Русокос, симпатяга.

— Мисля, че се сещам за кой говориш. — Какво би могъл да иска Чад?

— Каза, че си оставил нещо за него на бюрото си, но аз не го пуснах да влезе — не си ме предупредил. Надявам се да не съм сбъркала. Стори ми се, че той се засегна.

— Прекрасно си се справила, Джослин. Благодаря ти. — Нямаше съмнение, че е Чад, но какво бе искал да прави в кабинета ми?

Включих компютъра си, въведох паролата и изтеглих електронната си поща. Един от имейлите привлече вниманието ми — беше циркулярно писмо на отдел „Сигурност“ до всички служители на „Трайон“:

Съобщение:

В края на миналата седмица в резултат на рутинен оглед след незначителен пожар в отдел „Личен състав“ беше открито незаконно монтирано записващо устройство.

Подобно нарушение на безопасността в отдел, където се съхранява критично важна информация, е повод за сериозно безпокойство. В резултат отдел „Сигурност“ започва профилактичен оглед, където бъде сметнато за нужно, в това число офиси и работни станции, с цел откриване на следи от опит за проникване или инсталиране на външни устройства. С всеки служител ще бъде говорено индивидуално. Ще ви бъдем благодарни, ако ни окажете нужното съдействие в тази деликатна задача.

Усетих, че по цялото ми тяло внезапно избива пот.

Бяха намерили устройството, което бях монтирал ей така, за всеки случай, по време на неуспешния си опит да проникна в тайните на „Личен състав“.

Господи! Сега служителите по безопасността щяха да започнат да претърсват офиси и да оглеждат компютри „където бъде сметнато за нужно“, а това несъмнено включваше и седми етаж.

Колко ли щеше да им отнеме да намерят онова, което бях свързал към компютъра на Камилети?

Всъщност… ами ако в коридора пред офиса на Камилети имаше наблюдателни камери, които бяха записали моя взлом?

Но тук нещо не беше наред. Как бяха намерили записващото устройство?

Никакъв рутинен оглед не можеше да открие подменения свързващ кабел. Не, нещо не се доизказваше, някакво звено във веригата не бе направено публично достояние.

Излязох от кабинета си и попитах Джослин:

— Ей, видя ли имейла от сигурността?

— Аха… — Тя вдигна поглед от компютъра си.

— Сега какво… да не поискат от нас да заключваме всичко? Нещо не ми е ясно каква е истинската история. — Но тя поклати глава явно незаинтересована. — Реших, че може би познаваш някой в безопасността. Имаш ли човек там?

— Скъпи — отново ме погледна тя, — аз познавам поне по един човек в практически всеки отдел на тази компания.

— Хм… — изсумтях аз, свих рамене и отидох в тоалетната.

Когато се върнах, Джослин говореше в сложената на главата й телефонна гарнитура. Улови погледа ми, усмихна ми се и ми кимна, за да ми покаже, че има нещо за мен.

— Е, според мен е време Грег да си върви по живо, по здраво — завърши тя. — Мила, трябва да прекъсна. Радвам се, че си побъбрихме. — После ме погледна. — Типично за отдела. — Каза го с гримаса, изразяваща „Знам си хората“. — Те са готови да ни уверят, че трябва да благодарим на тях за слънцето и дъжда, стига някой да им позволи да го направят. Станало е точно както си мислех — бият се в гърдите, а става дума за чиста проба късмет. Един от компютрите в „Личен състав“ се повредил след пожара, така че оттам извикали хора от поддръжката и някакъв техник видял нещо странно да виси към клавиатурата, някаква жица или не знам какво точно. Повярвай ми, момчетата от сигурността нямат ум за две пари.