Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Оставете я на мира.

— Не мога, Камий. Знаеш, че трябва. Ще се отнесем с най-голяма почит към останките й. — Постави ръка на бедрото ми. Не на ръката или рамото ми, а на бедрото ми.

— Джон изобщо бил ли е заподозрян? — Избутах ръката му.

— Името му се споменаваше през цялото време. На Викъри му стана фикс-идея. Когато разбра, че Натали е имала склонност към агресия, реши, че и Джон трябва да има. Освен това той не беше местен, а знаеш колко подозрителни са пришълците.

— Имаш ли реални доказателства, Ричард? За майка ми? Или всичко са само подозрения?

— Утре ще получим заповед за претърсване на къщата. Сигурно е запазила някъде зъбите. Казвам ти го като приятел. Защото те уважавам и ти имам доверие.

— Добре. — Падане светна на коляното ми. — Трябва да изведа Ама от там.

— Тази нощ нищо няма да се случи. Искам да се прибереш вкъщи и да се държиш, сякаш всичко е нормално. Колкото може по-естествено. Мога да взема показанията ти утре, ще бъдат от голяма полза за разследването.

— Тя може да ни направи нещо. На мен и на Ама. Дрогира ни, трови ни. Дава ни да пием някакви неща.

Пак ми се доповръща.

Ричард дръпна ръката си от бедрото ми.

— Камий, защо не каза досега? Можехме да те изследваме. Би било много полезно за случая. По дяволите!

— Благодаря за загрижеността, Ричард.

— Някой казвал ли ти е, че си прекалено чувствителна, Камий?

— Никога.

Гайла стоеше на вратата — като бдителен призрак в къщата на върха на хълма. Скри се бързо и когато спрях пред навеса за коли, лампата в столовата светна.

Шунка. Подуших я, преди да стигна до вратата. И листно зеле. Царевица. Всички бяха седнали като актьори преди вдигане на завесата. Сцена: Вечеря. Майка ми седеше на челното място, Ама и Алън — от двете й страни, приборите и чиниите за мен бяха подредени отсреща. Гайла издърпа стола ми, за да седна, после пак се оттегли в кухнята с униформата си на медицинска сестра. Вече не исках да виждам медицински сестри. От мазето се чуваше бученето на пералнята.

— Здравей, милинка, добре ли прекара деня? — на твърде висок глас попита майка ми. — Настанявай се, специално те изчакахме. Реших, че ще е хубаво да вечеряме веднъж като семейство, след като скоро ще си тръгваш.

— Защо мислиш така?

— Скоро ще арестуват твоя малък приятел, скъпа. Не ми казвай, че съм по-добре информирана от представителя на медиите.

Погледна Алън и Ама и се усмихна като гостоприемна домакиня, предлагаща ордьоври. Разклати звънчето си и Гайла донесе шунката, тресяща се като желе, на сребърен поднос. Едно резенче ананас се изпързаля от едната страна.

— Ти режи, Адора — каза Алън в отговор на въпросителния поглед на майка ми.

Тя започна да реже шунката на филии с дебелина един пръст и да ги слага в чиниите. Ама ми подаде една порция, но аз поклатих глава и я прехвърлих на Алън.

— Не искаш шунка — измърмори майка ми. — Още не си преодоляла тази фаза, Камий.

— Фазата, в която мразя свинска шунка ли? Не, не съм.

— Мислиш ли, че ще осъдят на смърт Джон? — попита сестра ми. — Че ще екзекутират твоя Джон? — Майка ми я беше нагиздила с бяла рокличка и розови панделки, косата й бе сплетена на плътни плитки от двете страни. Излъчваше гняв като воня.

— В Мисури има смъртно наказание и тези убийства със сигурност заслужават такова — отговорих.

— Имаме ли още електрически стол? — попита тя.

— Не — сряза я Алън. — Сега си яж месото.

— Смъртоносна инжекция — измърмори майка ми. — Като да приспиш коте.

Представих си Адора, вързана с каиши на болнична количка, да си разменя любезности с лекаря, преди иглата да се забие в ръката й. Много подходящо — да умре от смъртоносна инжекция.

— Камий, ако можеше да бъдеш героиня от някоя приказка, коя щеше да си избереш? — попита Ама.

— Спящата красавица. — За да прекарам живота си в сънища; звучеше прекрасно.

— Аз искам да съм Персефона.

— Не знам коя е тя — казах. Гайда сипа задушено зеле и прясна царевица в чинията ми. Насилих се да ям, зърно по зърно, непрекъснато ми идеше да повърна.

— Тя е царицата на мъртвите — разпалено обясни Ама. — Била толкова красива, че Хадес я откраднал и я пренесъл в подземния свят, за да бъде негова жена. Обаче майка й била толкова могъща, че го принудила да й я върне. Но само за шест месеца всяка година. Затова Персефона прекарва половината си живот с мъртвите, а другата половина — с живите.

— Ама, как може такова същество да ти харесва? — възмути се баща й. — Понякога си ужасна.