Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Искам да проверя едни картони.

— Подайте молба при личния си лекар.

— На сестра ми.

— Кажете на сестра си да подаде молба при личния си лекар. — Дебеланата обърна следващата страница на списанието.

— Сестра ми е мъртва.

Имаше и по-мек начин да съобщя тази информация, но исках да я стресна. Въпреки че сега ми обърна внимание, пак го направи с неохота. Кимна:

— Съболезнования. Тук ли е починала?

— Мъртва при постъпване. Често идваше за спешни процедури и лекуващите й лекари бяха тук.

— Дата на смъртта?

— Първи май 1988 г.

— Боже. Доста отдавна. Надявам се, че сте търпелива жена.

След четири часа, две състезания по надвикване с неуслужливи сестри, отчаяно флиртуване с блед, измъчен администратор и три тичания до тоалетната, за да повръщам, най-сетне папките с медицинските документи на Мериан бяха у мен.

Имаше по една за всяка година от живота й, всяка следваща — по-дебела от предишната. Не разбирах половината драсканици на лекарите. Много от тях бяха свързани с поръчани и проведени изследвания, все безполезни. Мозъчна томография и томография на сърцето. Процедури, включващи вкарване на камера в гърлото на Мериан, за да се огледа стомахът й, напълнен преди това с фосфоресцентно багрило. Монитори за апнеа. Възможни диагнози: диабет, сърдечни шумове, киселинен рефлукс, болен черен дроб, пулмонарна хипертония, депресия, болест на Крон, лупус. Накрая: деликатен, розов лист, закрепен с телбод за доклад от едноседмична хоспитализация на Мериан за стомашно изследване.

Равен, плавен почерк, но гневен — химикалката беше запечатала всяка дума със сила в хартията. Докладът гласеше:

Като медицинска сестра се грижих за Мериан Крелин по време на изследванията й тази седмица, а също и при няколко нейни предишни посещения в болницата. Убедена съм [думата „убедена“ беше подчертана два пъти], че това дете изобщо не е болно. Ако не беше майка й, тя щеше да бъде абсолютно здрава. Детето проявява болестни симптоми само когато прекарва известно време в компанията на майка си, дори в дни, когато се е чувствало съвсем добре преди посещенията на родителя. Майката не показва интерес към Мериан, когато тя е здрава, даже се държи, сякаш я наказва. Прегръща детето само когато то е болно или плаче. Аз и няколко други сестри, които по лични съображения не пожелаха да подпишат това становище, сме на категоричното мнение, че Мериан, а също и сестра й, трябва да бъдат изведени от дома за по-нататъшно наблюдение.

Бевърли ван Лъм

Справедливо възмущение. Щяхме да имаме повече полза, ако беше предприела нещо. Представих си Бевърли ван Лъм, дейна и със стиснати устни, с коса, събрана в строг кок, да пише това писмо в съседната стая, след като е била принудена да остави отпуснатата Мериан в ръцете на майка ми, която след броени минути пак ще се разкрещи за внимание.

В рамките на час открих сестрата в педиатричното отделение, което представляваше просто по-голяма стая с четири легла, само две от които се използваха в момента. На едното имаше момиченце, което спокойно си четеше. Момченцето в съседното легло спеше изпънато, с метална шина на врата, която изглеждаше сраснала с гръбначния му стълб.

Бевърли ван Лъм беше много далеч от това, което си бях представяла. На възраст беше около петдесетте, слаба и с много късо подстригана коса. Носеше униформен панталон на цветчета, яркосиня престилка и химикалка, закрепена зад ухото. Когато й се представих, тя веднага си спомни за мен и не изглеждаше ни най-малко изненадана, че ме вижда.

— Много се радвам да ви видя след толкова години, макар и при тези обстоятелства — каза с дълбок, топъл глас. — Понякога си фантазирам, че самата Мериан идва пораснала, може би с едно-две деца. Фантазиите могат да бъдат опасни.

— Идвам, защото прочетох бележката ви в медицинския й картон.

Тя изсумтя, сложи капачката на химикалката.

— Като че ли имаше някаква полза. Ако не бях толкова млада и плаха, и впечатлена от великите доктори, щях да направя нещо повече от просто да напиша една бележка. Защото по онова време беше нечувано да обвиниш майката за такова нещо. За малко не ме уволниха. На никого не му се вярва, че това може да се случи. Като от приказка на братя Грим. МПЗ.

— МПЗ?

— Мюнхаузен по заместване. Възрастният, който се грижи за детето, обикновено майката, почти винаги майката, разболява детето, за да получи внимание за себе си. Веднъж имате Мюнхаузен — детето, което се разболява, за да получи внимание. Втори път имате МПЗ — майката, която разболява детето си, за да покаже какъв любящ, грижовен родител е. Братя Грим, нали разбирате? Нещо, което би направила някоя зла кралица на феите. Изненадвам се, че не сте чули за това.