Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Звучи ми познато.

— В днешно време е доста разпространено заболяване. Много се говори за него. Хората обичат новите и зловещи неща. Спомням си, когато анорексията дойде на мода през осемдесетте. Колкото повече се говореше за това по телевизията, толкова повече момичета гладуваха. Вие обаче винаги сте изглеждали добре. Радвам се.

— Добре съм, може да се каже. Имам обаче друга сестра, родена след Мериан, и се тревожа за нея.

— И с пълно право се тревожите. Да имаш майка с МПЗ — никак не е хубаво да си любимото дете. Вие имахте късмет, че майка ви не проявяваше особен интерес към вас.

Мъж със зелена униформа мина бързо по коридора, като буташе инвалидна количка, следван от двама други смеещи се младежи с подобни дрехи.

— Студенти — измърмори Бевърли и завъртя очи.

— Лекарите изобщо обърнаха ли внимание на вашия доклад?

— Аз го нарекох доклад. Те гледаха на него като на злобен донос на една бездетна, завистлива сестра. Както казах, тогава бяха други времена. Сега към сестрите има мъъъничко повече уважение. Само мъъъничко . И за да бъда честна, Камий, не бях много настоятелна. Току-що се бях развела, имах нужда да запазя работата си и в интерес на истината, исках някой да ме убеди, че греша. В такива случаи човек има нужда да повярва, че греши. Когато Мериан почина, пих три дни нонстоп. Погребаха я, преди да дойда на себе си. Попитах главния лекар на педиатрията дали е прочел бележката ми. Каза ми да си взема една седмица отпуск. Аз бях просто една от онези истерични жени.

Очите ми изведнъж засмъдяха и се навлажниха. Тя ме хвана за ръката.

— Съжалявам, Камий.

— Боже, толкова ме е яд. — По страните ми потекоха сълзи и аз ги изтрих с ръка. Бевърли ми подаде кърпичка. — Яд ме е, че се случи. Яд ме е, че чак сега си давам сметка за това.

— Е, миличка, тя е ваша майка. Мога само да си представям какво е да разберете такова нещо. Поне сега, изглежда, че правосъдието ще възтържествува. От колко време онзи детектив разследва случая?

— Какъв детектив?

— Уилис, нали? Симпатичен младеж, умен. Направи ксерокопия на всяка страница от картона на Мериан, разпитва ме, докато не си казах и майчиното мляко. Не ми спомена, че е засегнато друго момиченце. Каза ми все пак, че вие сте добре. Мисля, че си пада по вас — взе да се срамува и черви, когато споменах името ви.

Спрях да плача, смачках кърпичките и ги хвърлих в кошчето до четящото момиченце. То погледна любопитно, сякаш очакваше да получи писмо. Благодарих на Бевърли и излязох. Не бях на себе си и спешно се нуждаех да видя синьо небе.

Бевърли ме настигна при асансьора. Хвана двете ми ръце.

— Махнете сестра си от онази къща, Камий. Там не е безопасно за нея.

Между Уудбъри и Уинд Гап, при изход 5, имаше мотористки бар, където продаваха бири за вкъщи, без да проверяват лични документи. Като гимназистка често ходех там. До мишената за дартс имаше телефонен автомат. Извадих шепа монети и се обадих на Къри. Ейлийн вдигна и както винаги, гласът й беше плавен и стабилен като тревист хълм. Едва успях да кажа името си и започнах да хлипам.

— Камий, миличка, какво има? Добре ли си? Разбира се, че не си добре. Ох, страшно съжалявам. Казах на Франк да те прибере след последното ти обаждане. Какво се е случило?

Продължих да хлипам, дори не се сещах какво да кажа. Една стреличка се заби в мишената със силно издумкване.

— Нали не се… нараняваш пак? Камий? Миличка, плашиш ме.

— Майка ми… — успях да изрека, преди гласът пак да ми изневери. Стоновете извираха дълбоко от гърдите ми, караха ме почти да се превивам надве.

— Майка ти? Добре ли е?

— Неееее.

Продължителен стон като на плачещо дете. Чух шум от предаване на слушалката и трескавия шепот на Ейлийн, изричаща името на Франк и думите: „нещо се е случило… ужасно“, тишина за две секунди, после трясък от счупено стъкло. Къри бе станал от масата прекалено бързо и чашата му с уиски се беше разбила на пода. Само предположение.

— Камий, какво е станало. Кажи ми. — Гласът му беше груб и стряскащ, сякаш някой ме хвана с две ръце и ме разтърси.

— Знам кой го е направил, Къри — изсъсках. — Знам кой.

— Това не е причина да плачеш, паленце. Полицията арестува ли вече някого?

— Още не. Знам кой го е направил.

Дум по мишената за дартс.

— Кой? Камий, кажи ми.

Допрях слушалката до устата си и прошепнах:

— Майка ми.

— Кой? Камий, говори по-силно. В някой бар ли си?

— Майка ми го е направила — изкрещях в слушалката, буквално изплюх думите.