Гиллиан Флинн - Отворени рани

В деня на арестуването на Ама, деня, в който всички най-сетне окончателно се изясни, Къри и Ейлийн се настаниха на дивана ми като загрижени солница и пиперница. Пъхнах тайно един нож в ръкава си и отидох в банята, там съблякох ризата си и го забих дълбоко в кръглото петно непокътната кожа на гърба си. Раздвижих го на всички страни, докато не нашарих кожата си с неравни разрези. Къри нахълта точно преди да посегна на лицето си.

Двамата с Ейлийн събраха нещата ми и ме закараха у тях, където имам легло и лично пространство в бившата стая за развлечения. Всички остри предмети са заключени, но и не съм положила голямо усилие да се добера до тях.

Уча се да бъда обгрижвана. Уча се да съм обект на внимание. Върнах се в детството на мястото на престъплението. Ейлийн и Къри ме будят сутрин и ме приспиват с целувка (или с леко погъделичкване под брадичката от страна на Къри). Не ми дават да пия нищо по-силно от газиран гроздов сок. Ейлийн ме къпе и понякога разресва косата ми. От това вече не ме побиват тръпки и всички го приемаме като добър знак.

Наближава 12 май, почти една година от завръщането ми в Уинд Гап. По някакво съвпадение тази година на тази дата се пада Денят на майката. Каква ирония. Понякога си мисля за онази нощ, когато се грижех за Ама, и се питам дали съумях достатъчно успешно да я успокоя и утеша. Сънувам, че я къпя и бърша челото й. Събуждам се със свит стомах и изпотено лице. Дали се грижех за Ама от доброта? Или защото имам болестта на Адора? Колебая се между двете, особено нощем, когато кожата ми започва да пулсира.

В последно време все повече си мисля, че е от доброта.

Джон Бенет Рамзи (1990–1996) — шестгодишна американка, участничка в конкурс за красота за деца, намерена мъртва в дома си на 26 декември 1996 г. — Б. пр.