Гиллиан Флинн - Отворени рани

Дадох й два аспирина. От миризмата устата ми се напълни със слюнка. Изсипах останалите хапчета в канала.

— Сега трябва да ме сложиш във ваната и да ме изкъпеш — изхленчи Ама.

Съблякох нощницата й през главата. Голотата й беше смайваща: лепкави крачета на малко момиченце, назъбен кръгъл белег на хълбока като отпечатък от половин капачка от бутилка, съвсем фин пух между краката. Добре развити, съблазнителни гърди. На тринайсет.

Седна във ваната и притисна коленете си в брадичката.

— Трябва да ме разтриеш със спирт.

— Не, Ама, успокой се.

Лицето й почервеня и тя заплака.

— Тя така прави — прошепна. След сълзите дойдоха хлипове, после жални вопли.

— Повече няма да го правим като нея — заявих аз.

На 12 октомври Лили Бърк изчезна по пътя от училище към къщи. Четири часа по-късно откриха трупа й внимателно подпрян на един контейнер за смет на три пресечки от нашия апартамент. Само шест от зъбите й бяха изтръгнати — двата големи горни резеца и четирите долни.

Веднага телефонирах в Уинд Гап и чаках двайсет минути, докато полицията потвърди, че майка ми си е вкъщи.

Аз ги открих първа. Оставих полицията да ги намери, но аз първа ги открих. Ама се влачеше след мен като ядосано куче, докато обръщах надолу с главата целия апартамент, вдигах възглавничките на креслата, преравях чекмеджета. Какво си направила, Ама? Когато стигнах до стаята й, тя вече бе спокойна. Самодоволна. Прерових бельото й, изсипах кутията й с бижута, обърнах дюшека й.

Претърсих бюрото й и там открих само моливи, стикери и чаша, която миришеше на белина.

Извадих цялото съдържание на куклената къщичка, смачках модела на моето легло, леглото на Ама и лимоненожълтия диван. Когато съборих големия месингов балдахин на майка ми и тоалетното й шкафче, сестра ми запищя — или може би аз. Може би и двете запищяхме. Подът в стаята на майка ми. Красивите плочки от слонова кост. Бяха от човешки зъби. Петдесет и шест зъбчета, почистени и избелени, блестяха на пода.

Имаше още уличени за убийствата на двете момиченца в Уинд Гап. В замяна на по-леки присъди в психиатрична болница трите блондинки признаха, че са помогнали на Ама да убие Ан и Натали. Излезли с количката за голф на Адора, отишли до дома на Ан и я придумали да отиде с тях на разходка. Майка ми ти праща поздрави .

Закарали я в Северната гора и й казали, че ще си играят на чаено парти или нещо подобно. Гримирали я, поиграли си с нея, но след няколко часа им омръзнало. Повели я към реката. Ан усетила, че се случва нещо нередно, и се опитала да избяга, но Ама я догонила и я хванала. Ударила я с камък по главата. Ан успяла да я ухапе. Бях видяла белега на хълбока на сестра си, но не се бях досетила какво представлява назъбеният полукръг.

Трите блондинки държали Ан, докато Ама я удушила с въже за пране, което по-рано откраднала от бараката за инструменти на едни съседи. Трябвало им един час, за да успокоят Джодис, и още един, докато Ама извадила зъбите, през което време Джодис не спирала да плаче. После четирите занесли трупа до реката и го хвърлили вътре, отишли у Келси, измили се в бараката за файтони отзад, после гледали филм. Не можаха да постигнат единодушие кой точно. Всичките си спомняха, че яли пъпеш и пили бяло вино в бутилки от „Спрайт“, в случай че майката на Келси надникне в стаята.

Джеймс Капизи не беше излъгал за призрачната жена. Ама откраднала един от безупречно белите ни чаршафи и го преправила като рокля, вързала светлорусата си коса и напудрила кожата си, докато заблестяла. Тя била Артемида, богинята на лова. Отначало Натали се уплашила, но Ама й прошепнала: „Това е игра. Ела с мен да си поиграем.“ Завела Натали през гората до бараката за файтони зад къщата на Келси и там я държали четирийсет и осем часа, през което време обръснали краката й, гиздели я с различни дрехи и я хранели на смени, като се забавлявали с нарастващата паника навън. Малко след полунощ на 14 май приятелките я притиснали на земята, а Ама я удушила. Пак тя сама изтръгнала зъбите. Детските зъби, оказва се, не са много трудни за изваждане, ако приложиш достатъчно сила. И ако не се стараеш да ги запазиш цели. (Още си спомням пода в куклената къща на Ама с мозайката от нащърбени, счупени зъби, някои от тях — само отломки.)

Момичетата използвали количката за голф на Адора, за да изкарат трупа в четири сутринта на Главната улица. Цепнатината между железарията и фризьорския салон била достатъчно широка, за да могат Ама и Келси да напъхат Натали вътре, изправена, в очакване някой да я открие. Джодис пак плакала. По-късно другите момичета обсъждали дали да не я убият, от страх да не ги издаде. Почти щели да осъществят идеята, но точно тогава полицията арестувала майка ми.