Гиллиан Флинн - Отворени рани

Майка ми влезе, преди да успея пак да легна. Представих си как е седяла на стола в коридора, до снимката на Мериан, и е чакала да започна да повръщам.

— Ела, миличка. Една гореща вана ще ти се отрази добре.

Съблече горнището ми през главата, смъкна панталона на пижамата. За секунда яснота видях как оглежда врата ми, гърдите ми, хълбоците, краката.

Когато с помощта на майка ми влязох във ваната, пак повърнах. Още гореща течност върху тялото ми и по порцелана. Адора дръпна една кърпа от закачалката, намокри я със спирт и ме избърса внимателно, сякаш миеше прозорци. Започна да полива главата ми с чаши студена вода, за да свали температурата. Даде ми да изпия още две хапчета и чаша мляко с небесносин цвят. Изгълтах ги със същата ожесточеност, с която се отдавах на двудневните си пиянства. „Още не съм победена. Какво друго имаш да предложиш?“ Исках да изпитам най-лошото. Дължах го на Мериан.

Повръщане във ваната, изпразване на ваната, напълване, изпразване. Торбички с лед на раменете ми, между краката ми. Грейки с гореща вода на челото ми, на коленете ми. Пинсети в раната на глезена ми, почистване със спирт. Водата ставаше розова. Изчезни, изчезни, изчезни умоляваше от врата ми.

Клепачите на Адора бяха оскубани до голо, лявото й око ронеше едри сълзи, езикът й постоянно навлажняваше горната й устна. Последната ми мисъл, преди да изгубя съзнание: „Тя се грижи за мен. Майка ми се поти, докато се грижи за мен. Поласкана съм. Никой друг не би направил това за мен. Мериан. Завиждам на Мериан.“

Събудих се от силни писъци. Още бях във ваната, наполовина пълна с хладка вода. Изнемощяла и изпускаща пара, успях да се изправя и да се увия с тънка памучна хавлия. Писъците на майка ми пронизваха ушите ми. Точно когато отворих вратата, Ричард нахълта.

— Камий, добре ли си?

Писъците на майка ми, безумни и насечени, цепеха въздуха зад него.

Изведнъж долната му челюст увисна. Наклони главата ми на една страна и огледа белезите на врата ми. Разтвори хавлията и присви очи.

— Боже мили! — гласът му прозвуча като бълнуване на луд: колебаещ се между смях и страх.

— Какво й има на майка ми?

— Какво ти има на теб? Режеш ли се?

— Изрязвам думи — измърморих, сякаш имаше разлика.

— Думи, виждам.

— Защо пищи майка ми? — Зави ми се свят и седнах на пода.

— Камий, зле ли ти е?

Кимнах.

— Намерихте ли нещо?

Викъри и няколко полицаи минаха покрай стаята ми. Майка ми се появи, олюлявайки се, заровила ръце в косата си. Крещеше да се махат, да имат уважение и че горчиво ще съжаляват.

— Още не — отговори Ричард. — Много ли си зле?

Подпря челото ми, затвори пак хавлията ми, не искаше да погледне лицето ми.

Свих рамене като сърдито дете.

— Всички трябва да напуснат къщата, Камий. Облечи се и ще те закарам на лекар.

— Да, за да събереш доказателства. Дано в мен да е останало още отрова.

До вечерта от килера на майка ми бяха иззети следните предмети:

Осем шишенца с лекарство против малария с чуждестранни етикети, големи сини хапчета, които бяха забранени, защото причиняват висока температура и замъгляване на зрението. Следи от него бяха открити в кръвта ми.

Седемдесет и две хапчета индустриален лаксатив, използван предимно против запек при селскостопански животни. Следи от него бяха открити в кръвта ми.

Трийсет и шест хапчета срещу гърчове, които причиняват виене на свят и гадене, ако се предозират. Следи от тях бяха открити в кръвта ми.

Три шишенца сироп от ипекак, използван за причиняване на повръщане в случаи на отравяне. Следи от него бяха открити в кръвта ми.

Сто шейсет и едно хапчета конско успокоително. Следи от него бяха открити в кръвта ми.

Преносима аптечка, съдържаща насипни хапчета, ампули и спринцовки, нищо от което Адора не беше използвала. Или не им беше намерила добра употреба.

От кутията за шапки на майка ми бе иззет дневник с корица на цветчета, който щеше да бъде представен като доказателство в съда и съдържаше пасажи като:

14 септември 1982 г.

Реших да спра да се грижа за Камий и да се съсредоточа върху Мериан. Камий никога не е била добра пациентка — когато е болна, става злобна и агресивна. Не обича да я докосвам. Никога не съм чувала за такова нещо. Тя е злобна като Джоя. Мразя я. Мериан е като кукличка, когато е болна. Разчита изцяло на мен и иска да бъда при нея постоянно. Обичам да бърша сълзите й.

13 март 1985 г.

Пак трябваше да закараме Мериан в Уудбъри. Проблеми с дишането от сутринта и болки в корема“. Облякох жълтото си костюмче, Сейнт Джон", но после съжалих — тревожа се, че с русата си коса може би изглеждам безлична. Или като ходещ ананас! Д-р Джеймисън е много способен и внимателен, проявява загриженост към Мериан, но не е прекалено любопитен. Изглежда доста впечатлен от мен. Каза, че съм ангел и че всяко дете трябва да има такава майка. Позволихме си малко да пофлиртуваме въпреки венчалните пръстени. Сестрите са малко досадни. Сигурно завиждат. Ще трябва много добре да се подготвя зя следващата визита (вероятно ще се наложи операция!). Трябва да накарам Гайла да направи своя специалитет с кайма. Сестрите обичат тези малки лакомства по време на почивките. Голяма зелена панделка около буркана, може би? Ще трябва да си направя косата преди следващия спешен случай… дано д-р Джеймисън (Рик) пак да е дежурен…