Гиллиан Флинн - Отворени рани

10 май 1988 г.

Мериан почина. Не можах да спра. Отслабнах 6 килограма и сега съм само кожа и кости. Всички са невероятно внимателни. Хората могат да бъдат прекрасни.

Най-важното доказателство беше намерено под тапицерията от жълт брокат на двуместния диван в стаята на Адора — зацапани малки дамски клещи. ДНК-изследването откри върху тях следи от кръвта на Ан Неш и Натали Кийн.

Зъбите не бяха открити в дома на майка ми. Седмици наред имах видения къде биха могли да бъдат. Представях си светлосин кабриолет, с вдигнат както винаги гюрук, и как през прозореца се подава женска ръка и дъжд от зъби се посипва покрай шосето през Северната гора. Деликатни обувки нагазват в калта покрай Фолс Крийк — и зъбите падат като камъчета във водата. Розова нощница сред розовата градина на майка ми — ръце копаят пръстта — и зъбите са погребани като миниатюрни кости.

Зъбите не бяха намерени на никое от тези места. Накарах полицията да провери.

Адора Крелин беше арестувана на 28 май за убийствата на Ан Неш, Натали Кийн и Мериан Крелин. Алън веднага плати колосалната съдебна гаранция, за да може жена му да чака процеса комфортно в дома си. Предвид на ситуацията съдът сметна за най-добре аз да поема попечителството на сестра си. Два дни по-късно карах на север, към Чикаго, с Ама на задната седалка.

Тя ме изтощаваше. Ама беше изнервена и търсеше внимание — крачеше напред-назад като дива котка в клетка, засипваше ме с гневни въпроси (Защо всичко е толкова шумно тук? Как може да живеем в такъв малък апартамент? Не е ли опасно навън?) и искаше постоянно да я уверявам, че я обичам. Търсеше начин да изразходва излишната енергия, след като вече не боледуваше по няколко пъти на месец.

През август започна живо да се интересува от жените убийци. Лукреция Борджия, Лизи Бордън, една жена от Флорида, която удушила трите си дъщери в момент на нервна криза.

— Мисля, че те са специални — казваше предизвикателно.

Търсела начин да прости на майка си, успокои ме детският психолог. Ама издържа две посещения при специалистката, после буквално легна на пода и запищя сърцераздирателно, когато се опитах да я заведа за трети път. Иначе дълги часове се занимаваше с куклената къщичка на Адора. Това бил нейният начин да приеме ужасните неща, които са се случили там, обясни психоложката, когато й се обадих. В такъв случай би трябвало да разбие къщичката на парчета, контрирах аз. Ама ми удари плесница, когато донесох плат с грешния оттенък на синьо за леглото в репликата на стаята на майка й. Изхрачи се на пода, когато отказах да платя шейсет долара за диван играчка, направен от истински орех. Пробвах терапия с гушкане — нелеп метод, според който трябваше да прегръщам сестра си и да й повтарям „обичам те, обичам те, обичам те“, докато тя се мъчеше да се освободи. Четири пъти се отскубна от ръцете ми, нарече ме „кучка“ и затръшна вратата. На петия път и двете се разсмяхме.

Алън отпусна пари, за да запишем Ама в училище „Бел“ — 22 000 долара годишно без разходите за учебници и консумативи — което беше само на девет пресечки от нас. Тя бързо си намери приятелки — тесен кръг красиви момичета, които се учеха да копнеят за всички блага на Мисури. Една от тях особено ми допадаше — Лили Бърк. Беше умна като Ама, но много по-лъчезарна от нея. Имаше лунички, големи предни зъби и коса с цвят на шоколад, която Ама веднъж изтъкна, че е със същия оттенък като килима в бившата ми стая. Както и да е, харесвах я.

Лили стана редовна гостенка в апартамента ни, помагаше ми в готвенето, питаше ме разни неща за домашните и ми разказваше за момчетата в училище. Сестра ми ставаше все по-мълчалива с всяко посещение на съученичката си. През октомври вече демонстративно затваряше вратата си всеки път, когато Лили идваше.

Една нощ се събудих и видях Ама застанала до леглото ми.

— Ти обичаш Лили повече от мен — прошепна.

Имаше температура, нощницата беше залепнала за потното й тяло, зъбите й тракаха. Заведох я в банята, сложих я да седне на тоалетната чиния, намокрих кърпа със студена вода и избърсах челото й. Погледнахме се в очите. Студените сини очи на Адора. Празни. Като зимно езеро.

Изсипах два аспирина в дланта си, върнах ги в шишенцето, после пак ги изсипах в ръката си. Едно или две хапчета. Толкова беше лесно да й ги дам. Дали после щеше да ми се прииска да й дам още едно, и още едно? Щеше ли да ми хареса да полагам грижи за болно момиченце? Погледна ме, цялата трепереше. Изражението й беше, сякаш изведнъж видя друго познато лице: мама е тук .