Гиллиан Флинн - Отворени рани

Мълчанието му беше твърде дълго.

— Камий, подложена си на голям стрес. Много сбърках, че те пратих там толкова скоро, след като… Слушай сега, искам да отидеш до най-близкото летище и веднага да вземеш самолет за тук. Не се връщай да си вземеш дрехите, зарежи колата и просто се прибери у дома. По-късно ще се занимаем с тези неща. Вземи какъвто има билет, аз ще ти покрия разходите. Само се прибери незабавно у дома.

У дома, у дома, у дома , като че ли се опитваше да ме хипнотизира.

— Вече нямам дом — проплаках и пак захлипах. — Трябва да се погрижа за това тук, Кери.

Затворих в момента, в който ме призоваваше да не го правя.

Намерих Ричард да вечеря в „Трити“. Разглеждаше изрезки от един вестник от Филаделфия за нападението с ножица на Натали. Кимна ми неохотно и когато седнах срещу него, сведе очи към мазната си царевична каша с кашкавал, после погледна изпитателно подутото ми лице.

— Добре ли си?

— Мисля, че майка ми е убила Мериан, а също Ан и Натали. И знам, че ти също мислиш така. Току-що идвам от Уудбъри, скапаняк такъв. — Скръбта ми бе преминала в гняв някъде между изходи 5 и 2. — Не мога да повярвам, че докато се забавляваше с мен, просто си се опитвал да събереш информация за майка ми. Извратен мръсник.

Треперех; думите изхвърчаха от устата ми като куршуми.

Той извади десет долара от портфейла си и ги пъхна под чинията си. Стана, дойде от моята страна на масата и ме хвана за ръката.

— Ела навън, Камий. Не е тук мястото да говорим за това.

Излязохме. Заведе ме до дясната врата на колата си, без да пуска ръката ми. Сложи ме да седна вътре.

Закара ме мълчаливо до възвишенията над Мисисипи, като вдигаше ръка, за да ме спре, всеки път, когато се опитвах да кажа нещо. Накрая му обърнах гръб, завъртях се към прозореца и се загледах в преминаващата покрай нас като размазана синьо-зелена стена гора.

Спряхме на същото място, откъдето бяхме гледали реката миналия път. Тя течеше бавно под нас в тъмното и повърхността проблясваше на петна под лунната светлина. Беше като да гледаш бръмбар, пълзящ сред нападали листа.

— Сега е мой ред да използвам клише — каза Ричард, застанал с профил към мен. — Да, отначало имах интерес към теб, защото исках информация за майка ти. Но после искрено се привързах към теб. Доколкото човек може да се привърже към някого, толкова затворен, колкото теб. Разбира се, мога да си обясня защо. Отначало мислех да те разпитам официално, но нямах представа колко близки сте с Адора и не исках да усети, че я подозирам. Освен това не бях сигурен, Камий. Исках да я наблюдавам още малко. Беше само интуиция. Слухове, чути тук и там, за теб, за Мериан, за Ама и майка ти. Вярно е също, че жените не отговарят на профила за такова престъпление. Не и за сериен убиец на деца. После погледнах на нещата от друг ъгъл.

— Какъв? — Гласът ми беше глух, като стъргане по метал.

— Онова хлапе, Джеймс Капизи. Постоянно мислех за него и за неговата зла вещица от приказките. — Като че ли повтаряше думите на Бевърли за братя Грим. — Все още се съмнявам, че е видял майка ти, но мисля, че си е спомнил нещо, чувство или подсъзнателен страх, което е създало онзи образ във въображението му. Замислих се каква жена би тръгнала да убива малки момиченца и да им вади зъбите. Жена, която иска да има пълен контрол. Жена, чийто майчин инстинкт е нарушен. Ан и Натали са били… обгрижени, преди да бъдат убити. Родителите и на двете са забелязали нетипични подробности. Ноктите на Натали са били лакирани в яркорозово. Краката на Ан са били обезкосмени. Устните и на двете са били разкрасени с червило.

— Ами зъбите?

— Не е ли усмивката най-доброто оръжие на едно момиче? — попита Ричард. Най-сетне се обърна и ме погледна. — А в случая с тези две момичета, буквално оръжие. Когато ти ми разказа за ухапванията, всичко ми се изясни. Убиецът беше жена, която мрази проявлението на сила при другите жени, смята го за вулгарно. Опитала се е да се държи като майка на двете момиченца, да ги командва, да ги формира според собствените си представи. Те са я отхвърлили, съпротивлявали са се и това я е вбесило. Затова е трябвало да умрат. Удушаването е класически пример за доминиране. Бавно убиване. След като съставих този профил на убиеца в кабинета си, затворих очи и си представих лицето на майка ти. Внезапната агресия, близостта й с двете момиченца — и нямаше алиби за никоя от двете нощи. Предчувствието на Бевърли ван Лъм за Мериан още повече наклони везните. Въпреки че за да го докажем, ще трябва да ексхумираме Мериан. Следи от отравяне или нещо друго.