Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Нима? На мен ми прозвуча доста правдоподобно. Ти винаги си била готова да се забавляваш.

Станах. Нямах търпение да се махна. Кейти ме изпрати, като нервно хапеше бузата си отвътре.

— Благодаря за отделеното време, Кейти. Много ми беше приятно пак да те видя.

— На мен също, Камий. Приятно прекарване в града.

Вече бях слязла няколко стъпала, когато тя ме извика:

— Камий?

Обърнах се. Кейти стоеше с левия крак, извит навътре — стойка, която имаше още в училище.

— Един приятелски съвет. Прибери се вкъщи и се изкъпи. Смърдиш.

Послушах съвета й и се прибрах. Във въображението ми се прескачаха сцени с майка ми, все зловещи. Поличба . Думата отново запулсира върху кожата ми. Представих си как хилавата Джоя, с разрешена коса и дълги нокти, бели кожата на майка ми. Майка ми, с нейните хапчета и отвари, да реже косата ми. Мериан — сега само скелет в ковчега, с бяла копринена панделка, стегната около мъртвите руси къдрици, като изсъхнал букет. Майка ми, грижеща се за онези агресивни момиченца. Или опитваща се да го прави. Натали и Ан едва ли са страдали много от грижите й. Адора мразеше момиченца, които не капитулират пред налудничавото й майчинско поведение. Дали тя беше лакирала ноктите на Натали, преди да я удуши? Или след като го е направила?

Лудост е да мислиш тези неща. Лудост е да не ги мислиш.

На верандата бяха подредени три малки розови велосипеда, украсени с бели плетени кошници и панделки, вързани на кормилата. Надникнах в една от кошниците и видях голяма опаковка гланц за устни и цигара марихуана в пликче за сандвичи.

Промъкнах се през една странична врата и тихо се качих по стълбите. Момичетата бяха в стаята на Ама, кискаха се високо, пищяха весело. Отворих вратата, без да почукам. Грубо, но не можех да понеса това промъкване, този стремеж да се преструвам невинно на възрастен. Трите блондинки стояха в кръг около Ама. Обезкосмените им хилави крака се открояваха под късите полички и шортите. Ама седеше на пода и човъркаше нещо по куклената си къща. До нея имаше тубичка универсално лепило, а косата й беше събрана на главата и вързана с голяма синя панделка. Когато поздравих, четирите ме приветстваха с писък и изненадани, престорени усмивки, като уплашени птици.

— Здрасти, Мий — каза сестра ми. Вече не беше превързана, но изглеждаше зачервена и трескава. — Играем си на кукли. Кажи, нямам ли най-красивата куклена къща на света?

Гласът й беше лигав, като на дете от семейно предаване от петдесетте. Трудно беше да повярвам, че това е същото момиче, което ми даде наркотици само преди две вечери. Сестра ми, за която се говореше, че дава приятелките си като сводничка на по-големите момчета, ей така за забавление.

— Да, Камий, не мислиш ли, че куклената къща на Ама е прекрасна? — повтори блондинката с бакъренорусата коса и пресипналия глас.

Джодис беше единствената, която избягваше погледа ми. Гледаше втренчено куклената къща, сякаш искаше да се скрие вътре.

— По-добре ли си, Ама?

— О, да, мила сестричке — изписка тя. — Надявам се, че и ти си по-добре.

Момичетата пак се изкискаха. Подразнена от играта, която не разбирах, излязох и затворих вратата.

— Можеш да вземеш и Джодис със себе си — извика една от тях след мен. Джодис вече не беше желана в компанията.

Напълних ваната с топла вода въпреки жегата — дори порцеланът изглеждаше нажежен — и седнах вътре гола, опряла брадичка на коленете си. В помещението се усещаше аромат на сапун с ментол и сладникавата, напомняща плюнка миризма на жена, правила секс. Чувствах се измъчена и употребена и сега ми стана хубаво. Затворих очи, потопих се и оставих водата да напълни ушите ми. Сама. Прииска ми се да издълбая това върху плътта си; даже се изненадах, че думата не е ощастливила с присъствието си тялото ми досега. Голото парче кожа на скалпа ми, където Адора беше оставила само корените на космите, настръхна, сякаш доброволно се предлагаше за тази мисия. Лицето ми също се охлади. Отворих очи и видях майка си, надвесена над ръба на ваната, с коса, увиснала от двете страни на лицето.

Надигнах се рязко, закрих гърдите си и плиснах малко вода върху розовата й памучна рокля.

— Миличка, къде беше? Много се притесних. Щях да тръгна да те търся сама, но Ама имаше лоша нощ.

— Какво й имаше

— Къде беше снощи?

— Какво й имаше на Ама, мамо?

Тя посегна към лицето ми и аз потреперих. Тя се намръщи и пак протегна ръка, погали ме по бузата, приглади назад мократа ми коса. Когато се дръпна, погледна влажната си длан смаяно, сякаш е похабила кожата си.