— Спомняш ли си как ние владеехме „Калхун“? Как всичко, което харесвахме, ставаше готино, а ако нарочехме някого, всички го намразваха?
Говореше замечтано, сякаш си фантазираше, за свят от сладолед, в който живеят плюшени зайчета. Само кимнах. Спомням си особено жестока постъпка от моя страна. Познавах едно момиче, Лий Ан, бивша приятелка от началното училище, която веднъж прояви прекалена загриженост за душевното ми състояние, като намекна, че може би имам депресия. Един ден демонстративно я игнорирах, когато дотича при мен да ми каже нещо преди часовете. Още си я спомням ясно: стиснала учебниците си под мишница, с онази нелепа щампована пола, с леко наведена глава винаги когато говореше с мен. Обърнах й гръб, заградих я от другите момичета, с които говорех в момента, и се подиграх на консервативните й църковни дрехи. Момичетата много харесаха шегата. Цяла седмица й се подиграваха. През останалите две години в училище Лий Ан сядаше винаги с учителите на обяд. Можех да спра тормоза само с една дума, но не го направих. Исках да стои далеч от мен.
— Сестра ти е като нас по три. И е склонна на доста изстъпления.
— Какви изстъпления?
Кейти извади пакет леки цигари от едно чекмедже на масата и запали една с кибрит, който взе от полицата на камината. Все още пушеше тайно.
— Ами, тя и онези три момичета, онези малки руси същества, които вече имат цици, четирите командват училището, а Ама командва тях. Положението е сериозно, уверявам те. Понякога номерата им са забавни, но в повечето случаи са доста гадни. Например карат едно дебеличко момиче да им сервира обяда всеки ден и преди да я пуснат да си върви, трябва да изяде нещо, без да използва ръце, просто да го вземе от чинията с уста. — Кейти сбърчи нос, но иначе не изглеждаше особено възмутена. — Накараха друго момиченце да вдигне полата си и да се покаже на момчетата. Защото нямала гърди. Накараха я да говори мръсотии, докато го прави. Говори се, че взели една своя бивша приятелка, Рона Дийл, завели я на купон, напили я и… и я дали като подарък на по-големите момчета. Стоели да пазят пред стаята, докато онези свършат с нея.
— Те са едва на тринайсет! — възкликнах. Замислих се какво аз бих правила на тази възраст. За първи път си дадох сметка колко възмутително млади са тези момичета.
— Тези четирите са доста преждевременно развити. Ние с теб също сме правили щури неща, а не бяхме много по-големи. — Гласът на Кейти прозвуча по-пресипнало заради дима. Тя издиша и над нас надвисна синкаво облаче.
— Никога не сме правили нещо толкова жестоко.
— Но сме били доста близко, Камий. — „Говори от свое име“, помислих си. Втренчихме се една в друга, мислено претегляйки прегрешенията си.
— Както и да е, Ама много тормозеше Ан и Натали — продължи Кейти. — Много мило от страна на майка ти, че толкова се грижеше за тях.
— Майка ми е давала частни уроци на Ан, знам.
— О, тя работеше с тях, когато идваше като доброволка, водеше ги вкъщи, хранеше ги след училище. Понякога даже идваше по време на междучасието, стоеше на оградата и гледаше как си играят.
Представих си майка си, пъхнала пръсти през телената мрежа, да гледа жадно децата в училищния двор. Също: облечена в бяло, ослепително бяло, хванала Натали с една ръка и поставила показалеца на другата пред устата си, за да даде знак на Джеймс Капизи да мълчи.
— Свършихме ли? — попита Кейти. — Малко се уморих да говоря за всичко това. — Изключи диктофона ми. — Е, чух за теб и красивия полицай — добави с усмивка.
Един кичур коса се беше измъкнал от опашката й и аз си спомних как веднъж наведена лакираше ноктите на краката си и ме разпитваше за едно момче от бейзболния отбор, на което беше хвърлила око. Опитах се да не присвия издайнически очи при споменаването на Ричард.
— О, слухове — усмихнах се. — Ерген, неомъжена жена… животът ми изобщо не е толкова интересен.
— Джон Кийн може би не мисли така.
Кейти извади друга цигара, запали я, дръпна и издиша, като ме гледаше втренчено с порцелановите си сини очи. Този път не се усмихна. Знаех, че мога да изиграя картите си по два начина. Можех да й споделя някои подробности и да задоволя любопитството й. Ако Кейти вече знаеше в десет часа, до обяд новината щеше да обиколи цял Уинд Гап. Или можех да отрека, да рискувам да я ядосам и да изгубя благоразположението й. Вече имах интервюто и нямах никакво желание да запазя добри отношения с нея.
— О, пак слухове. Хората тук явно нямат по-добро занимание от това да измислят клюки.
Читать дальше