Гиллиан Флинн - Отворени рани

Изрече последното като въпрос, на който нямах намерение да отговарям. На Ричард дължах обяснение. На Викъри — не.

— Аз ще й се обадя. Благодаря за загрижеността.

Ричард сведе поглед и прехапа устни. За първи път го виждах сконфузен. Стомахът ми се сви. Той издиша рязко, постави ръка на кръста си, погледна ме, после — Джон. Като хлапе, което е хванал да прави нещо нередно.

— Тръгвай с нас, Джон. Ще те закараме вкъщи.

— Камий ще ме закара, но благодаря, детектив Уилис.

— Пълнолетен ли си, синко? — попита Викъри.

— На осемнайсет е — отговори Ричард.

— Тогава всичко е наред. Приятен ден на двамата… — каза главния инспектор, — …след приятната нощ — добави шепнешком, като се ухили на Ричард.

— Ще ти се обадя по-късно, Ричард — казах.

Той махна небрежно, обърна се и тръгна към колата.

С Джон мълчахме почти през целия път до къщата на родителите му. Беше решил да се опита да спи известно време в стаята за развлечения в мазето. Тананикаше си някаква бибоп мелодия от петдесетте, като почукваше с нокти по дръжката на вратата.

— Много ли е лошо, че ни хванаха? — попита по едно време.

— За теб вероятно не. Показва, че си нормален американски младеж със здравословен интерес към жените и необвързващия секс.

— Това не беше необвързващо. Изобщо не го чувствам като необвързващо. А ти?

— Не. Това не беше подходяща дума. Беше точно обратното. Но аз съм с повече от десет години по-възрастна от теб и отразявам престъпление, което… това е конфликт на интереси. И по-добри от мен репортери са били уволнени за такова нещо.

Усещах слънчевите лъчи върху лицето си, бръчките около очите ми, тежестта на годините. Лицето на Джон, въпреки цяла нощ пиене и недоспиването, беше свежо като цвете.

— Това снощи. Ти ме спаси. Това ме спаси. Ако не беше останала с мен, щях да направя нещо лошо. Сигурен съм, Камий.

— Ти също ми помогна да се почувствам в безопасност, Джон — уверих го аз и наистина го мислех, но думите излязоха от устата ми с неискрения напевен тон на майка ми.

Оставих Джон на една пресечка от къщата на родителите му. Дръпнах се в последната секунда и целувката му улучи бузата ми. „Никой не може да докаже, че се е случило нещо“ — помислих си в този момент.

Върнах се на Главната улица и спрях пред полицейския участък. Една улична лампа още светеше. 5.47. На пропуска още нямаше никого, затова натиснах звънеца за нощния дежурен. Ароматизаторът до главата ми изсъска и пръсна лимонов аромат над рамото ми. Позвъних още веднъж и на стъклената врата, водеща към офисите, се показа Ричард. Остана загледан в мен за секунда и очаквах да се обърне и пак да се прибере, даже ми се искаше така да направи, но той отвори вратата и влезе във фоайето.

— Откъде искаш да започнем, Камий? — Седна на едно кресло и подпря главата си с ръце; вратовръзката му увисна между краката.

— Не е това, което изглежда, Ричард. Знам, че звучи като клише, но е вярно. — Отричай, отричай, отричай .

— Камий, само преди четирийсет и осем часа правихме секс, а те намирам в хотелска стая с главния заподозрян в разследване за убийство на деца. Даже да не е това, което изглежда, пак е лошо.

— Не го е извършил той, Ричард. Сигурна съм, че не е бил той.

— Така ли? За това ли си говорихте, докато те чукаше?

„Добре, гняв — помислих си. — С това мога да се справя. По-добре от отчаяние.“

— Нищо такова не се е случило, Ричард. Намерих го в „Хийла“ пиян и се разтревожих, че може да се нарани. Заведох го в мотела, защото исках да остана с него и да го изслушам. Трябваше да говоря с него заради статията. И знаеш ли какво научих? Твоето разследване е съсипало това момче, Ричард. И най-лошото е, че според мен ти дори не си убеден, че той е убиецът.

Само последното изречение беше съвсем вярно и аз осъзнах това едва след като изрекох думите. Ричард беше умен мъж, добро ченге, амбициозен, работеше по тежък случай и целият град крещеше за арест, а той все още нямаше никакъв напредък. Ако имаше срещу Джон дори малко повече от чисти пожелания, щеше да го задържи още преди дни.

— Камий, каквото и да си мислиш, ти не знаеш всичко за това разследване.

— Ричард, повярвай ми, никога не съм си мислила, че знам всичко. Винаги съм се чувствала безполезен страничен наблюдател. Ти успя да ме изчукаш и пак да не ми дадеш нищо. Не пускаш грам информация.

— Аха, още ли се сърдиш за това? Мислех, че си голямо момиче.

Тишина. Изсъскване и лимонов спрей. Дори долавях тиктакането на големия сребърен часовник на ръката на Ричард.