Гиллиан Флинн - Отворени рани

Той нави другия ми ръкав и сега и двете ми ръце бяха изложени на показ пред него, толкова голи, че дъхът ми секна.

— Никой ли не е виждал това?

Поклатих глава.

— Колко време си го правила, Камий?

— Дълго.

Втренчи се в ръцете ми, вдигна ръкавите по-нагоре. Целуна ме по средата на уплашен .

— Така се чувствам сега — каза, като погали с пръсти белезите и това ме накара да настръхна. — Дай да видя всичките.

Вдигна ризата над главата ми, а аз седях като послушно дете. Бавно събу обувките и чорапите ми, после панталона. По бельо затреперих в студената стая, на течението от работещия с пълна сила климатик. Джон дръпна завивките, даде ми знак да легна до него. Подчиних се, едновременно трескава и смразена.

Той вдигна ръцете ми, краката ми, обърна ме по гръб. Четеше тялото ми. Изричаше думите на висок глас, гневни и в същото време безсмислени: фурна, гадене . Съблече своите дрехи, сякаш усети някаква неравнопоставеност, хвърли ги на топка на пода и продължи да чете. Питка, злобен, кълбо, четка . Разкопча сутиена ми отпред с бързо движение на пръстите и го свали. Цвете, доза, бутилка, сол. Беше се възбудил. Допря устни до зърната ми и това беше първият път, откакто бях започнала сериозно да се наранявам, когато позволявах на мъж да го направи. Четиринайсет години.

Опипваше ме и аз не се съпротивлявах: гърба ми, гърдите ми, бедрата ми, раменете ми. Плъзна език в устата ми, надолу по врата ми, върху зърната ми, между краката ми, после пак в устата ми. Вкусих себе си чрез него. Думите мълчаха. Почувствах се пречистена.

Насочих го в себе си и свърших бързо и мощно; после още веднъж. Усетих сълзите му върху раменете си, докато потрепваше вътре в мен. Заспахме прегърнати и само една дума се обади веднъж: поличба . Добра или лоша, не знаех. Предпочетох да си мисля, че е добра. Каква глупачка.

Рано сутринта клоните на дърветата пред прозореца блестяха като стотици ръчички. Отидох гола до умивалника, за да напълня чашата с вода (и двамата имахме махмурлук, и бяхме жадни), и на бледата светлина думите, гравирани върху тялото ми, отново оживяха. Край на облекчението. Горната ми устна неволно се повдигна и зъбите ми се оголиха от отвращение при вида на кожата ми и аз се загърнах с кърпа, преди да се върна в леглото.

Джон отпи глътка вода, хвана нежно главата ми и сипа малко в устата ми, после изпи остатъка. Подръпна кърпата, но аз я задържах и поклатих глава.

— Какво е това? — прошепна на ухото ми.

— Това е жестоката светлина на утрото — отговорих също шепнешком. — Време е да се откажем от илюзията.

— Коя илюзия?

— Че всичко може да бъде наред — отговорих и го целунах по бузата.

— Хайде още да не го правим — каза той и ме притисна с ръце.

Тези хилави, голи ръце. Детски ръце. Така си мислех, но се чувствах добре и в безопасност. Красива и чиста. Притиснах лице до врата му и го подуших: алкохол и остър мирис на афтършейв. Когато отворих очи, видях мигащи червени светлини на полицейска кола пред прозореца.

Дум, дум, дум . Вратата се разтресе, сякаш някой искаше да я разбие.

— Камий Прийкър. Аз съм главен инспектор Викъри. Отворете, ако сте там.

Грабнахме разхвърляните си дрехи. Очите на Джон бяха като на уплашена птичка. Трескаво се заобличахме. Щракането на катарами и шумоленето на плат звучаха издайнически. Отчаяни, виновни шумове. Покрих набързо леглото със завивките, прокарах пръсти през косата си и след като Джон застана в небрежна поза прав зад мен, пъхнал пръсти в гайките на панталона си, отворих вратата.

Ричард. С добре изгладена бяла риза, изпъната раирана вратовръзка и усмивка, която помръкна веднага щом видя Джон. Викъри, до него, потъркваше мустаците си, сякаш кожата под тях беше възпалена. Погледна смутено мен, после — Джон, накрая се обърна и зяпна Ричард.

Ричард не каза нищо. Погледна ме гневно, скръсти ръце и рязко си пое въздух. Сигурна съм, че стаята миришеше на секс.

— Изглежда, че си добре — измърмори. Усмихна се — очевидно насила, защото кожата непосредствено над яката му беше червена като на разгневен анимационен герой. — А ти как си, Джон? Всичко наред ли е?

— Добре съм, благодаря — отговори момчето, като застана до мен.

— Госпожице Прийкър, майка ви ни се обади преди няколко часа, защото не сте се прибрали вкъщи — измънка Викъри.

— Каза, че сте били малко болна, били сте паднали или нещо такова. Притеснявала се за вас. Много се притеснявала. Освен това при всички ужасни неща, които се случват напоследък, предпазливостта не е излишна… Предполагам, че ще се зарадва, когато научи, че сте… тук?