Гиллиан Флинн - Отворени рани

Използвах този щастлив момент, за да попитам:

— Майка ми винаги ли е била… каквато е сега? — Смутих се от неудобния въпрос, но Джаки се изкикоти кратко, като вещица.

— Каква, сладурче — красива? Чаровна? Обичана? Зла? — Размърда пръстите на краката си и измъкна шоколадче. — Мачкай. — Започнах да разтривам студените крака; ходилата й бяха груби като черупка на костенурка. — Адора. По дяволите. Адора беше богата и красива и лудите й родители командваха града. Те направиха проклетата свинеферма, отвориха стотици работни места. Имаше също фабрика за преработване на орехи. Те поръчваха музиката. Всеки се кланяше на господин и госпожа Прийкър.

— Какъв беше животът й… вкъщи?

— Адора беше… обект на постоянни грижи. Нито веднъж не съм видяла баба ти Джоя да й се усмихне или да я погали, но не я оставяше. Все оправяше косата й, нагласяваше дрехите й… о, и правеше това . Вместо да оближе пръста си и после да почисти нещо нацапано върху кожата й, лижеше Адора. Просто хващаше главата й и я лижеше. Когато Адора изгореше от слънцето и започнеше да се бели — тогава всички изгаряхме, не се пазехме като твоето поколение — Джоя сядаше до майка ти, събличаше фланелката й и белеше кожата й на дълги ивици. Обожаваше да го прави.

— Джаки…

— Истина ти казвам. Да гледаш как събличат приятелката ти пред теб и я… пощят. Отвратително. Излишно е да казвам, че майка ти постоянно боледуваше. От нея непрекъснато стърчаха тръбички и игли.

— От какво боледуваше?

— От какво ли не. През повечето време беше просто стресът да живее с Джоя. Онези дълги нелакирани нокти, като на мъж. И дългата коса, прошарена, увиснала на гърба й.

— Къде беше дядо ми във всичко това?

— Не знам. Дори не помня името му. Хърбърт ли беше? Хърман? Никакъв го нямаше, а когато се появяваше, само мълчеше и… го нямаше. Знаеш този тип мъже. Като Алън.

Джаки лапна още едно шоколадче и пак размърда пръстите на краката си в ръцете ми.

— Знаеш ли, твоето раждане можеше да съсипе майка ти. — В тона й имаше упрек, сякаш не се бях справила с някоя проста задача. — Ако друго момиче забременееше, преди да се омъжи, тук в Уинд Гап по онова време, това щеше да е краят за нея. Но твоята майка винаги е умеела да кара хората да й угаждат. Хората — не просто момчетата, но също момичетата, майките им, учителите.

— Защо така?

— Мила Камий, едно красиво момиче може да се размине безнаказано с всичко, ако изиграе добре картите си. Ти със сигурност знаеш това. Помисли за всичко, което момчетата са правили за теб през годините, но не биха направили, ако нямаше това прекрасно лице. А когато момчетата са добри към теб, момичетата също са добри. Адора изигра прекрасно бременността си: горда, но малко тъжна, уединена. Баща ти дойде на онова съдбовно посещение и двамата повече не се видяха. Майка ти никога не е говорила за това. Ти беше само нейна от самото начало. Точно това уби баба ти. Адора най-сетне имаше нещо, което Джоя не можеше да й вземе.

— Майка ми престана ли да боледува, след като Джоя почина?

— За известно време беше добре — отговори Джаки, като ме погледна над чашата си. — Но скоро се появи Мериан и майка ти вече нямаше време да боледува.

— Майка ми беше ли… — Почувствах как в гърлото ми се надига стон и затова го преглътнах с разредена водка. — Майка ми беше ли… добър човек?

Джаки отново се изкикоти. Лапна едно шоколадче и нугата полепна по зъбите й.

— Това ли искаш да разбереш? Дали е била добър човек? — Замълча за момент. — Ти как мислиш? — добави подигравателно.

Пак дръпна чекмеджето, отвори три шишенца, изтърси по едно хапче от всяко от тях и ги подреди от най-голямото към най-малкото върху опакото на лявата си ръка.

— Не знам — отговорих. — Никога не съм била близка с нея.

— Но си била близо до нея. Не си играй с мен, Камий. Това ме уморява. Ако смяташе, че майка ти е добър човек, нямаше да бъдеш тук с най-добрата й приятелка, за да питаш дали е била такава.

Взе хапчетата едно по едно, от най-голямото към най-малкото, сдъвка ги заедно с едно шоколадче и ги глътна. На гърдите й имаше купчина обелки, устните й още бяха намазани с червено, по зъбите й имаше полепнал гъст карамел. Краката й бяха започнали да се потят в ръцете ми.

— Извинявай. Права си — казах. — Мислиш ли, че тя е… болна?

Джаки спря да дъвче, постави ръка върху моята и си пое дъх с въздишка.

— Нека да го кажа ясно сега, защото твърде дълго мисля за това, а мислите вече ми играят номера — почват да ми се изплъзват, сещаш се. Като да се опитваш да хванеш риба. — Наведе се и стисна ръката ми. — Адора те поглъща и ако не й позволиш, става по-лошо за теб. Виж какво се случва с Ама. Виж какво се случи с Мериан.