Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Ще кажа на Джаки, че си тук.

Джери заобиколи по дългия път, през задното стълбище — през хола, а не през остъклената кухня, където щеше да попадне пред погледите на синовете на Джаки.

Стаята, в която ме покани, беше безсрамно бяла, с ярки цветни петна, сякаш палаво дете е цапало с боички. Червени възглавнички, жълто-сини завеси, искряща зелена ваза, пълна с червени керамични цветя. Нелепа черно-бяла снимка на Джаки, ухилена зловещо, с разрошена коса и лукаво свити нокти под брадичката, висеше над камината. Приличаше на натруфено домашно куче. Въпреки окаяното си състояние се засмях.

— Мила Камий! — Джаки пресече стаята с протегнати към мен ръце. Носеше сатенен пеньоар и огромни диамантени обици. — Най-после дойде да ме видиш. Изглеждаш ужасно, миличка. Джери, донеси ни по едно блъди мери, спешно!

Издаде звук, подобен на вой. Предполагам беше смях. Джери се забави на вратата и Джаки плесна с ръце.

— Сериозно говоря, Джери. И не забравяй да посолиш ръба на чашата този път. — Обърна се пак към мен: — Напоследък е много трудно да намериш добра прислуга — измърмори искрено, без да си дава сметка, че никой вече не говори така освен по телевизията.

Сигурна съм, че Джаки гледаше непрестанно телевизия, с чаша в едната ръка и дистанционното в другата, на спуснати завеси следеше как сутрешните забавни предавания отстъпват място на сапунки, следвани от съдебни риалити, преминават през повторения на сериали, ситкоми, кримки и късните нощни филми за жени, които са били изнасилени, преследвани, предадени или убити.

Джери донесе блъди меритата на поднос, където имаше също чинийки с целина, кисели краставички и маслини, после по нареждане на домакинята дръпна завесите и излезе. С Джаки останахме седнали в бледата светлина в охладената до замръзване бяла стая, втренчени една в друга за няколко секунди. После Джаки се наведе и издърпа чекмеджето на масичката. Вътре имаше три шишенца лак за нокти, опърпана Библия и десетина оранжеви шишенца с лекарства. Спомних си за Къри и неговите рози с изрязани бодли.

— Болкоуспокояващи? Имам някои доста добри.

— Трябва да запазя малко трезв разум — отговорих, като се питах дали говореше сериозно. — Ти тук май имаш цяла аптека.

— О, да. Голяма късметлийка съм. — Надуших гняв, примесен с доматен сок. — Оксиконтин, перкоцет, перкодан, каквото хапче последният ми лекар има в наличност. Но трябва да призная, че е забавно. — Изтърси няколко кръгли бели таблетки върху дланта си и ги лапна, като ми се усмихна.

— Какво ти има? — попитах, като не бях сигурна дали искам да чуя отговора.

— Това е най-интересната част, миличка. Никой не знае. Един казва лупус, друг казва артрит, трети казва някакъв автоимунен синдром, всичко било в главата ми, твърдят четвърти и пети.

— Ами ти какво мислиш?

— Какво мисля аз ! — Тя завъртя очи. — Мисля, че докато ме снабдяват с лекарства, не ми дреме особено. — Отново се засмя. — Много е забавно.

Дали се опитваше да се държи стоически, или наистина имаше зависимост към медикаментите, не успях да определя.

— Цяло чудо е как Адора още не си е измислила някое заболяване — ухили се Джаки. — Ако разбере, че аз съм болна, сигурно ще вдигне залозите, как мислиш? Обаче тя няма да има баналния стар лупус. Ще намери начин да хване… де да знам, рак на мозъка. Нали?

Отпи още една глътка блъди мери и горната й устна се нацапа със сол и доматен сок, който й придаде вид на подпухнала. Тази втора глътка я успокои и точно както на погребението на Натали, тя се втренчи в мен, сякаш се опитваше да запомни лицето ми.

— Мили боже, колко е странно да те гледам така пораснала — каза, като ме потупа по коляното. — Защо си тук, миличка? Наред ли е всичко у дома? Вероятно не. Дали… дали нещо с майка ти?

— Не, нищо такова. — Мразех да съм толкова прозрачна.

— О…

Погледна ме разочаровано и с трепереща ръка посегна към пеньоара си като актриса от черно-бял филм. Бях сбъркала; забравях, че тук насърчаваха откритото любопитство за клюки.

— Всъщност, извинявай, не бях искрена. Искам да поговорим за майка ми.

Лицето на Джаки грейна.

— Не можеш да я разгадаеш съвсем, а? Ангел или дявол, или и двете, нали? — Пъхна една зелена възглавничка под малкия си задник и настани краката си в скута ми. — Би ли ми ги разтрила малко, сладурче? Чисти са. — Изпод дивана извади торбичка с шоколадчета, от тези, които се раздават на Хелоуин, и ги сложи върху корема си. — Боже, скоро ще трябва да се откажа и от тях, но са адски вкусни.