Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Здравей, мила — въздъхна. — Ама ми разказа какво ви се е случило. Горкичките. Тя повръща цяла сутрин. Кълна се и знам, че ще прозвучи като самохвалство, но с изключение на производството от нашата ферма, в наши дни човек не може да има никаква вяра на месото. Ама каза, че сигурно сте се натровили от пилешкото.

— Най-вероятно от него — отговорих. Сега можех просто да подкрепям лъжите на сестра ми. Очевидно беше по-добра в това от мен.

— Не мога да повярвам, че и двете сте припаднали, докато сте се качвали по стълбите ни, а през това време аз спокойно съм спала вътре. Не мога да се примиря с тази мисъл — каза Адора. — Какви синини! Човек би помислил, че се е била.

Нямаше начин майка ми да се е хванала на тази измислица. Тя беше експерт по болести и наранявания и нямаше да се остави да бъде заблудена, освен ако самата тя не искаше. Сега беше дошла да се грижи за мен, а аз бях прекалено слаба и отчаяна, за да я отпратя. Отново заплаках, не можех да спра.

— Лошо ми е, мамо.

— Знам, миличка.

Дръпна чаршафа от мен, с едно умело движение го свали в краката ми, и когато инстинктивно закрих тялото си с ръце, тя ги хвана и решително ги постави от двете ми страни.

— Трябва да видя къде си се наранила, Камий.

Наклони брадичката ми на едната, после на другата страна и смъкна долната ми устна, като че ли оглеждаше кон. Вдигна последователно ръцете ми, погледна под мишниците ми, пъхна пръсти във вдлъбнатините, после опипа гърлото ми за подути жлези. Помнех цялата процедура. Пъхна ръка между краката ми, бързо, професионално. Това било най-добрият начин да провери температурата ми, казваше винаги. После внимателно, леко, прокара студените си пръсти надолу по краката ми и заби палец направо в отворената рана на глезена ми. Зелени искри избухнаха пред очите ми и аз машинално свих краката си и се завъртях на една страна. Тя използва момента, за да опипа главата ми, и веднага намери сцепеното на границата на косата ми.

— Още малко, Камий.

Напои кърпичка със спирт и започна да почиства глезена ми, докато вече не можех да виждам нищо от сълзи и сополи. Превърза го стегнато с марля, която сряза с мъничка ножица от козметичния си несесер. Раната веднага започна да кърви през превръзката и тя скоро заприлича на японското знаме: чисто бяло с един дързък червен кръг по средата. След това майка ми наклони главата ми на една страна и почувствах как настойчиво подръпва косата ми. Изрязваше я около раната. Опитах се да се отдръпна.

— Стой мирно, Камий. Ще те порежа. Лежи и не мърдай, бъди добро момиче.

Притисна бузата ми със студената си ръка, задържа главата ми на възглавницата и цък, цък, цък , изряза няколко кичура, докато не почувствах облекчение. Странно усещане за хладина, с което кожата на скалпа ми не беше свикнала. Посегнах назад и опипах бодлив участък с големината на половиндоларова монета на главата си. Майка ми бързо дръпна ръката ми, натисна я от едната ми страна и започна да почиства кожата ми със спирт. Отново дъхът ми секна, толкова силна беше болката.

Обърна ме по гръб и започна да търка с влажна кърпа крайниците ми, сякаш бях парализирана. Очите й бяха зачервени там, където бе скубала миглите си. Бузите й имаха особена момичешка руменина. Тя взе козметичния несесер и започна да рови между различните шишенца с хапчета и тубички. Най-накрая намери квадратно парче сгънат плат на дъното, мек и леко изцапан. Извади електриковосиньо хапче.

— Една секунда, слънчице.

Чух бързите й стъпки надолу по стълбите и се досетих, че отива в кухнята. После — отново бързи стъпки обратно в стаята ми. Донесе чаша мляко.

— Ето, Камий, изпий го с това.

— Какво е?

— Лекарство. Ще те предпази от инфекции и ще убие всички бактерии, които си погълнала с храната.

— Какво лекарство? — настоях.

Кожата в основата на врата на майка ми почервеня и усмивката й започна да потрепва като свещ на течение. Ту грейваше, ту угасваше, за части от секундата.

— Камий, аз съм ти майка и си в моята къща.

Студени, зачервени очи. Извърнах се настрани от нея и отново ме обхвана паника. Нещо лошо. Нещо, което бях направила.

— Камий. Отвори си устата.

Успокоителен глас, увещаващ. Медицинска сестра запулсира близо до лявата ми подмишница.

Спомних си как като малка отказвах всички тези хапчета и лекарства и по този начин я изгубих. Приличаше ми на Ама с нейното екстази, как ме увещаваше, как отчаяно искаше да взема това, което ми предлагаше. Ако откажех, последствията щяха да бъдат много по-лоши, отколкото ако приемех. Кожата ми гореше на местата, където я беше дезинфекцирала, и чувството бе почти същата удовлетворителна топлина, както след порязване. Помислих си за Ама и колко доволна изглеждаше в прегръдките на майка ми, крехка и изпотена.