Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Нека да ти покажа какво добро момиче мога да бъда — казах аз.

Отново действах на автопилот като в доброто старо време: отчаяно копнеех да му се подчиня, да го накарам да се почувства по-добре, да го накарам отново да ме харесва. За няколко минути миналата нощ се бях почувствала страшно спокойна и появата на Ричард на вратата сутринта бе разбила остатъците от това спокойствие. Исках си го обратно.

Застанах на колене и започнах да свалям ципа на панталона му. За секунда той постави ръка на главата ми. После се осъзна и ме сграбчи грубо за раменете.

— Камий, за бога, какво правиш? — Осъзна колко силно ме е стиснал, отхлаби хватката си и ме вдигна на крака.

— Само искам да оправя нещата между нас. — Започнах да разкопчавам ризата му, като избягвах да го поглеждам в очите.

— Така няма да ги оправиш, Камий. — Целуна ме почти целомъдрено по устните. — Трябва да знаеш това, преди да продължиш. Просто трябва да го знаеш, точка.

После ме помоли да си тръгна.

Опитах се да подремна няколко неспокойни часа на задната седалка в колата. Нещо като да се опитваш да прочетеш надпис в пролуките между вагоните на преминаващ влак. Събудих се лепкава и изнервена. Купих си четка и паста за зъби от една бензиностанция; също спрей за коса и най-силно миришещия дезодорант, който намерих. Измих си зъбите в тоалетната на бензиностанцията, после се напръсках с дезодоранта под мишниците и между краката и оформих косата си със спрея. Резултатът беше смрад на пот и секс, недобре замаскирана от натрапчив аромат на ягоди и алое.

Нямаше да понеса да се видя с майка ми вкъщи и в пристъп на лудост реших да поработя. (Като че ли все още можех да напиша статия. Като че ли ситуацията не отиваше към пълна катастрофа.) Спомних си, че Джери Шилт спомена Кейти Лейси, и реших да отида да поговоря пак с моята бивша съученичка. Тя бе ходила като доброволка в началното училище и беше помагала за подготовката както на Ан, така и на Натали. Моята майка също беше работила като доброволка в училището — желана, престижна позиция, до която се допускаха само жени, които не работят. Отговорностите им включваха да се появяват в училището два пъти седмично и да помагат за организирането на уроците по изобразително изкуство, трудово обучение и музика, а за момичетата — в четвъртък шиене. Поне по мое време имаше шиене. В наши дни вероятно се занимаваха с нещо „по-джендърнеутрално“ и модерно. Работа с компютър или готвене на микровълнова фурна за начинаещи.

Кейти, също като майка ми, живееше на върха на висок хълм. Тясното стълбище към къщата, изсечено в тревата, беше оградено със слънчогледи. На върха като изпънат пръст на човешка ръка стърчеше стройна, елегантна каталпа, като женствен контрапункт на масивния, мрачен дъб отдясно. Часът беше едва десет, но Кейти, стройна и с перфектен тен, вече се печеше на терасата, като се разхлаждаше с поставен отстрани вентилатор. Слънчеви бани без прегряване. Сега оставаше да измисли как да поддържа тена си без риска да заболее от рак на кожата. И как да избегне бръчките. Видя ме да се качвам — дразнещо светло петно насред тъмнозеленото на моравата й — и закри очите си с ръка, за да ме види по-добре от петнайсет метра над мен.

— Кой е? — извика. Косата й, естествено житноруса в ученическите ни години, а сега платинена, беше вързана на опашка, стърчаща над главата й.

— Здрасти, Кейти. Аз съм, Камий.

— Камииий! О, боже, сега идвам при теб.

Поздравът бе по-радушен, отколкото очаквах. С Кейти не бяхме говорили от дамското парти на Ейнджи. Настроенията й се меняха като вятъра.

Доприпка до вратата. Сините й очи блестяха на фона на загарялото лице. Ръцете й бяха кафяви и слаби като на дете и ми заприличаха на френските пурети, които Алън бе взел да пуши една зима. Майка ми веднага го заточи в мазето, което гръмко нарече „стаята за пушене“. Той много скоро се отказа от пуретите и премина на портвайн.

Кейти носеше неоноворозов потник, от онези, които бяха на мода през осемдесетте, спомен от състезанията за „мис Мокра фланелка“ през пролетната ваканция. Прегърна ме с изцапаните си с какаово масло ръце и ме покани вътре. Никакви климатици в тази къща, обясни, също като при майка ми. Все пак имали един в семейната спалня. Децата, предположих, можеха да се потят. Не че не получаваха достатъчно грижи. Цялото източно крило на къщата бе превърнато в закрита детска площадка, с жълта пластмасова къщичка, пързалка и изработено по поръчка дървено конче. С никое от тези приспособления не изглеждаше да е играно много. На стената с големи цветни букви: Макензи. Ема. Снимки на усмихнати руси момиченца, с чипи носове и разсеяни погледи, красиви глупавички създания. Нито една не показваше лицето в близък план; всичките акцентираха на дрехите. Розови гащеризони на маргаритки, червени роклички и шорти на големи точки, великденски боненца и лачени половинки обувки. Хубави деца и много хубави дрехи. Току-що измислих заглавие за статия за малките галеници на Уинд Гап.