Гиллиан Флинн - Отворени рани

Дали причината за неразположението й беше скарването й с мен по-рано, или това с Ама, не мога да кажа. Чух ги как крякат като красиви птици в стаята на майка ми. Адора обвиняваше, съвсем основателно, Ама, че е излязла с количката за голф без разрешение. Както във всеки провинциален град жителите на Уинд Гап са вманиачени по всякакви машинарии. Семействата притежават средно по кола и половина на човек (като половината обикновено е или някаква антика с колекционерска стойност, или стара трошка на трупчета, в зависимост от дохода) плюс яхти, джетове, мотопеди, трактори, а тези от елита на Уинд Гап — колички за голф, с които по-малките деца без книжка се разхождат из града. Официално е забранено, но никой никога не ги спира. Предположих, че майка ми се е опитала да ограничи тази свобода на Ама след убийствата. Аз поне така бих направила. Крясъците им, като шум от ръждясала люлка, продължиха близо половин час. Недей да ме лъжеш, момиченце. .. Заканата ми беше толкова позната, ще събуди отново едно старо чувство на тревожност. Значи Ама все пак от време на време получаваше мъмрене.

Когато телефонът иззвъня, вдигнах аз, за да не прекъсвам възпитателната сесия. За своя изненада чух пискливия глас на старата си приятелка Кейти Лейси. Ейнджи Пейпърмейкър щял да събира момичетата на сантиментално парти. Идеята била да си пийнат вино, да гледат някой тъжен филм, да си поплачат, да поклюкарстват. Задължително трябвало да отида. Ейнджи живеела в новия богаташки квартал на града — огромни къщи като дворци в покрайнините. Типично за Тенеси. По тона на Кейти не можах да определя дали завижда, или злорадства. Както я познавах, вероятно по малко и от двете. Тя винаги е била от момичетата, които искат онова, което някой други има, даже да не им трябва.

Още когато видях Кейти и нейните приятелки у дома на Кийн, си дадох сметка, че трябва да приема да прекарам поне една вечер с тях. Ако не излезех с тях сега, оставаше да довърша транскрибирането на разговора си с Джон, а това щеше опасно да ме натъжи. Освен това, както при срещата с Анабел, Джаки и клюкарската групичка приятелки на майка ми, на това събиране можех да получа повече информация, отколкото от десетина официални интервюта.

Веднага щом моята приятелка спря пред нас, си дадох сметка, че Кейти Лейси, сега Кейти Брукър, както можеше и да се очаква, се е ориентирала доста добре в живота. Личеше си както от факта, че бяха достатъчни пет минути, за да дойде да ме вземе (оказа се, че живее само на една пресечка от дома на майка ми), така и по возилото, с което дойде: един от онези големи, глупави джипове, които струват повече от къщите на някои хора и осигуряват също такъв комфорт. Зад главата си чувах DVD плеър, на който вървеше някакво детско предаване, въпреки че в колата нямаше дете. Пред мен джипиес навигаторът даваше подробни указания, които не бяха необходими.

Съпругът й, Брад Брукър, се беше учил от баща й и бе поел бизнеса след пенсионирането му. Търгуваха с някакъв съмнителен хормон, който караше пилетата да наддават на тегло ужасяващо бързо. Майка ми отричаше тази практика — тя никога нямало да използва нещо, което толкова драстично ускорява нормалния растежен процес. Това не означаваше, че самата тя не използва хормони: в нейната свинеферма помпаха прасетата с химикали, докато не се издуеха и не почервенееха като презрели череши, докато краката вече не бяха в състояние да държат тлъстите им тела. Но това се правеше с по-спокойни темпове.

Брад Букър беше мъж, готов да живее, където Кейти му каже, да й направи дете, когато тя поиска, да купи скъпия диван, който тя е харесала, а през останалото време да си мълчи. Беше привлекателен, ако го гледаш достатъчно дълго, и имаше член с размера на безименния ми пръст. Последното знаех от първа ръка, благодарение на едно леко машинално чукане в гимназиалните ми години. Но очевидно този дребен инструмент си вършеше идеално работата: Кейти беше бременна в третия месец с третото им дете. Бяха решили да продължават, докато не им се роди момче. Много искаме да имаме един малък пакостник.

Поговорихме си за мен: в Чикаго, все още неомъжена, но стискам палци! После за нея: за косата й, за новата й програма с витамини, за Брад, за двете й момичета, Ема и Макензи, за женския клуб в Уинд Гап и за ужасната задача, която им се паднала за парада на деня на Свети Патрик. Въздишка: горките момиченца . После пак въздишка: моята статия за горките момиченца. Явно не страдаше особено за тях, защото много бързо отново заговори за женския клуб и колко хаотично станало всичко, след като Бека Харт (по баща Мууни) станала отговорник за дейността. Бека беше момиче от средната прослойка, която преди пет години рязко се беше издигнала в обществото, след като забърсала Ерик Харт, чиито родители притежаваха картинг, водна пързалка и миниголф в най-грозната част на Озаркс. Положението било плачевно. Тя щеше да бъде на партито тази вечер, та съм щяла да се убедя лично. Изобщо не й било там мястото.