Гиллиан Флинн - Отворени рани

Пак погледнах Джон и той сви рамене:

— Наистина звучи безумно. Луда жена да отвлече Натали посред бял ден. Освен това защо изобщо жена ще прави такова нещо?

— А защо мъж ще го прави?

— Кой знае защо мъжете правят такива гадости? — каза Мередит. — Сигурно го имат в гените.

— Сега трябва да попитам, Джон, полицията разпитва ли те?

— Заедно с майка ми и баща ми.

— Имаш ли алиби за нощите на двете убийства? — Наблюдавах реакцията му, но той продължи да пие спокойно чая.

— Не. Обикалях с колата. Понякога имам нужда да се махна, ако ме разбираш. — Погледна бързо Мередит и тя сви устни. — Просто градът е много по-малък от този, в който съм свикнал да живея. Понякога имам нужда малко да се позагубя. Знам, че не го разбираш, Мер.

Тя не каза нищо.

— Аз разбирам — уверих го. — Спомням си, че докато живеех тук, понякога имах страшна клаустрофобия. Мога да си представя какво е, ако идваш от по-голям град.

— Джони се прави на кавалер — прекъсна ме Мередит. — И двете нощи беше с мен. Той просто не иска да ми навлече неприятности. Пиши го в статията. — Беше седнала на самия ръб на дивана, изпъната, скована и с леко замечтан поглед като хипнотизирана.

— Мередит — прошепна той. — Не.

— Няма да позволя хората да си мислят, че гаджето ми е някой шибан убиец на деца, много благодаря, Джон.

— Ако разкажеш това на полицията, до един час целият град ще научи. Така нещата ще изглеждат още по-зле за мен. Никой не мисли сериозно, че бих убил собствената си сестра.

Той хвана един кичур от косата на Мередит и прокара нежно пръсти от корените до края. Думата гъдел ненадейно блесна на дясното ми бедро. Вярвах на момчето. Бях го видяла да плаче пред всички, разказваше забавни случки със сестра си, играеше си с косата на приятелката си и аз му вярвах. Почти чух как Къри изсумтява презрително на моята наивност.

— Като стана дума за случки — продължих аз, — трябва да попитам за една. Вярно ли е, че Натали е наранила една от съученичките си във Филаделфия?

Джон се вцепени, погледна Мередит и за първи път, откакто бяха тук, изражението му стана неприятно. Почти се озъби и цялото му тяло се напрегна. Имах чувството, че ще хукне към вратата, но той се облегна назад и си пое въздух.

— Добре. Това е причината мама да мрази медиите. В местния вестник на мястото, където живеехме преди, излезе статия за това. Беше кратка, но описваха Натали като някакъв звяр.

— Разкажи какво се случи.

Той сви рамене. Започна да човърка нокътя на единия си пръст.

— Ето какво. Били в час по изобразително изкуство и трябвало да изрязват и да рисуват някакви неща. Натали беше дете с характер, а онова момиченце постоянно я дразнеше. Тогава пак се опитала, но в този момент Натали държала ножица. Не е било предумишлено нападение. Та тя беше само на девет!

Представих си как Натали, онова сериозно дете от семейната снимка на Кийн, замахва с ножицата към очите на другото момиченце. Представих си как внезапно алената кръв се смесва с водните боички.

— Какво стана с момиченцето?

— Спасиха лявото й око. Дясното… не можаха.

— Натали се е опитала да избоде и двете й очи?

Джон се изправи и се надвеси над мен почти в същата поза, в която по-рано бе застанала майка му.

— Натали ходи на психиатър в продължение на цяла година след това, за да го преодолее. Месеци наред се будеше от кошмари. Тя бе само на девет. Беше нещастен случай. Всички се чувствахме ужасно. Баща ми направи фонд за дарения за пострадалото момиченце. Наложи се да напуснем града, за да може Натали да започне отначало. Затова дойдохме тук — татко прие първата работа, която намери. Преместихме се през нощта като престъпници. На това място. В този проклет град.

— Божичко, Джон, не подозирах че си преживял такива ужасни неща — прошепна Мередит.

Той се облегна назад, закри лицето си с ръце и заплака.

— Не исках да кажа, че съжалявам, задето съм дошъл тук. Съжалявам, задето тя дойде, защото сега е мъртва. Опитвахме се да й помогнем. И тя е мъртва. — Изстена тихо и Мередит го прегърна смутено. — Някой уби моята сестричка.

Тази вечер нямаше официална вечеря, защото госпожа Адора не се чувствала добре, информира ме Гайла. Предположих, че това госпожа беше заради една от превземките на майка ми и се опитах да си представя как би могъл да протече разговорът: Гайла, най-добрите прислужници в най-добрите домакинства се обръщат към стопанката на дома с официалната й титла. Ние искаме да сме най-добрите, нали? Нещо от този род.