Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Не, но няма проблем. Мисля, че всеки има право на собствено мнение по този въпрос. — Той се изсмя рязко.

— Майка му много мрази медиите — обясни Мередит, като отпи чай от чашата на Джон. — Тя е изключително затворен човек. Даже не съм сигурна дали знае коя съм, а с Джон сме заедно повече от година, нали?

Джон кимна. Мередит се намръщи, може би защото той не добави нищо към историята на любовната им връзка. Тя свали краката си от скута му, кръстоса ги и започна да човърка тапицерията на дивана.

— Чух, че сега живееш у Уилър, така ли е?

— Имаме една пристройка отзад, бивша барака за файтони — обясни Мередит. — Сестра ми е бясна; там беше мястото, където обикновено се събираше с гадните си приятелки. Изключвам сестра ти. Сестра ти е свястна. Ти познаваш моята сестра, нали? Келси?

Разбира се, че тази работа трябваше да има връзка с Ама.

— Келси високата или Келси дребната? — попитах.

— Уместен въпрос. В този град има прекалено много Келсита. Моята е високата.

— Познавам я. Изглеждат добри приятелки.

— И дано да са — мрачно каза Мередит. — Малката Ама командва цялото училище. Трябва да си глупак, за да я ядосаш.

Стига толкова за Ама, помислих си, но неволно си представих как тормози по-малките момичета при шкафчетата. Първите класове на гимназията са труден период.

— И така, Джон, добре ли се нагоди там?

— Супер си е — пак се намеси Мередит. — Събрахме му един панер момчешки работи. Мама дори му намери CD плеър.

— Наистина ли? — погледнах настоятелно Джон. „Хайде говори, момче. Недей да ми мълчиш като някакъв женчо.“

— Просто имам нужда да се махна малко от къщи точно сега — каза той. — Всички сме малко напрегнати, сещаш се как е. А пък нещата на Натали са навсякъде и мама не позволява на никого да ги пипа. Обувките й са в антрето, а пък банският костюм още е прострян в банята, която ни беше обща, и трябва да го гледам всяка сутрин, когато вляза да се къпя. Не издържам повече.

— Представям си.

Бях го преживяла лично: спомням си как малкото розово яке на Мериан вися в гардероба в антрето, докато не заминах за колежа. Може още да е там.

Включих диктофона и го бутнах на масата към момчето.

— Разкажи ми каква беше сестра ти, Джон.

— Беше страхотно хлапе. Страшно умна. Просто невероятно.

— Умна в какъв смисъл? Беше добра в училище или просто интелигентна?

— Ами, справяше се добре в училище. Имаше малко проблеми с дисциплината. Но мисля, че просто защото се отличаваше. Мисля, че трябваше да пропусне един-два класа.

— Майка му се опасявала, че заради това ще я нарочат — намеси се Мередит. — Тя винаги се е тревожила, че Натали изпъква прекалено много.

Вдигнах вежди и погледнах младежа.

— Вярно е. Мама много искаше Натали да не се отличава от другите деца. Тя беше от онзи вид шантави хлапета, малко мъжкарана и леко чалната. — Той се засмя, като се взираше в краката си.

— Сещаш ли се за някоя по-интересна случка? — забавните истории са твърдата валута на Къри. Освен това и на мен ми беше интересно.

— О, веднъж например измисли цял нов език, представяш ли си? Ако беше друго дете, щяха да са просто някакви безсмислици. Обаче Натали изобрети цяла азбука — приличаше на руски. Даже ме научи на нея. Или поне се опита. Много бързо вдигна ръце от мен. — Изсмя се: същото пресипнало грачене, сякаш идващо изпод земята.

— Обичаше ли училището?

— Това е трудно, когато си нова ученичка, пък и момичетата тук… предполагам и навсякъде, си падат малко гаднярки.

— Джони! Грубиян! — Мередит се престори, че иска да го изблъска, но той не й обърна внимание.

— Говоря за сестра ти… Ама, нали? — продължи Джон и аз кимнах. — Известно време бяха приятелки. Излизаха да тичат в гората й после Натали се връщаше цялата изподрана и въодушевена.

— Наистина ли? — Като си спомнях презрението, с което сестра ми бе споменала името на Натали, не можех да си представя.

— Бяха много близки за известно време. Но мисля, че на Ама й омръзна, защото Натали е няколко години по-малка. Не знам. Просто в един момент се разделиха.

Ама бе усвоила това умение от майка ми: да захвърля приятелките си като използвани кърпички.

— Но няма проблем — добави Джон, сякаш за да ме успокои. Или себе си. — Тя си намери друг приятел, с когото да играе, Джеймс Капизи. Фермерско хлапе, с което никой друг не искаше да си говори. Но, изглежда, че се разбираха.

— Той казва, че е последният, който е видял Натали жива.

— Лъжец — пак се намеси Мередит. — Чух какво твърди. Всичко си е измислил. Майка му умира от рак, няма баща. Няма кой да му обръща внимание. Затова си е измислил тази небивалица. Не вярвай на нищо, което казва.