Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Как мина? — извика той след нея.

— Ужасно — простена майка ми.

Чух вратата й да се затваря на горния етаж. Алън се намръщи и се качи при нея. Ама вече беше изчезнала някъде.

Влязох в кухнята и се приближих до чекмеджето с прибори. Исках само да погледна ножовете, които някога бях използвала върху себе си. Нямаше да се режа, нямаше да се поддам на това пронизващо изкушение. Вече усещах как острието леко се допира до възглавничките на пръстите ми, деликатния натиск непосредствено преди порязването.

Чекмеджето се отвори само на два сантиметра и заяде. Майка ми го беше заключила с катинар. Задърпах ядосано. Чувах металното тракане от всички онези остриета, търкащи се едно в друго. Като нахални метални риби. Кожата ми гореше. Тъкмо мислех да се обадя на Къри, когато звънецът на входната врата иззвъня с любезните си тонове.

Надникнах през прозореца и видях Мередит Уилър и Джон Кийн да чакат отпред.

Почувствах се, сякаш са ме хванали да се самозадоволявам. Прехапах устни и отворих вратата. Мередит нахълта и заразглежда стаите, като възклицаваше колко красиво било всичко и разнасяше тежък аромат на парфюм, по-подходящ за пищна дама на средна възраст, отколкото за тийнейджърка със зелено-бяла униформа на мажоретка. Видя, че я наблюдавам.

— Знам, знам. Училището свърши. Всъщност днес я обличам за последен път. Имаме съвместно занимание с момичетата от следващата година. Един вид предаване на щафетата. Ти си била мажоретка, нали?

— Бях, колкото и невероятно да звучи. Никога не съм била особено добра, но изглеждах хубаво с поличката.

По онова време ограничавах порязванията си в областта на торса.

— Вярвам ти. Ти си била най-красивото момиче в целия град. Братовчед ми е бил в осми клас, когато си завършвала. Дан Уилър? Постоянно говореше за теб. Красива и умна, красива и умна. И добра. Ще ме убие, ако разбере, че съм ти казала. Сега живее в Спрингфийлд. Но не е женен.

Ласкателният й тон ми напомни за момичетата, които никога не съм харесвала: онези, които ти пробутват една изкуствена любезност, разказват ти лични неща, които човек споделя само с приятелите си, и се определят като „общителни“.

— Това е Джон — представи го, сякаш се изненада да го види до себе си.

За първи път имах възможност да го видя отблизо. Беше много красиво момче, макар и малко женствено, високо и стройно, с неприлично сочни устни и ледено сини очи. Буйната му черна коса беше прибрана зад ушите и той се усмихна на ръката си, докато ми я подаваше, сякаш беше любимо домашно животно, което изпълнява някакъв фокус.

— Е, къде искате да поговорим? — попита Мередит.

За момент се подвоумих дали да не я отпратя. Опасявах се, че ще бъбри твърде много и ще ни прекъсва. Но Джон изглеждаше несигурен и не исках да го уплаша.

— Идете да седнете в хола — казах им. — Ще донеса чай.

Най-напред изтичах на горния етаж, пъхнах нова касетка в диктофона си и се ослушах пред вратата на майка ми. Отвътре се чуваше само бръмченето на вентилатора. Дали спеше? Дали Алън беше легнал свит до нея, или седеше на креслото и я гледаше? Даже след толкова много време още не можех да си представя интимния живот на Адора и съпруга й. Когато минавах покрай стаята на Ама, я видях седнала на люлеещ се стол да чете една книга, озаглавена „Гръцките богини“. Откакто бях дошла, беше играла Жана д‘Арк, жената на Синята брада и принцеса Даяна — все мъченици, дадох си сметка аз. Сред богините щеше да намери още по-неподходящи модели за подражание. Оставих я да чете.

Отидох в кухнята и налях чая. После притиснах зъбите на една вилица в дланта си и отброих десет секунди. Кожата ми започна да се успокоява.

Когато влязох в хола, заварих Мередит с крака, преметнати в скута на Джон, да го целува по врата. Не спря дори когато поставих шумно табличката с чашите на масата. Джон ме погледна и бавно се освободи от нея.

— Днес си много скучен — нацупи се тя.

— И така, Джон, много се радвам, че се съгласи да говорим — започнах аз. — Знам, че майка ти не иска.

— Да. Тя не иска да говори с никого, особено с… медиите. Много е затворена.

— Ти обаче нямаш нищо против, нали? — подсказах му. — Имаш навършени осемнайсет, предполагам?

— Наскоро ги навърших — отговори той и отпи сдържано от чая, сякаш измерваше точно количество с устата си.

— Защото искам да разкажа подробно за сестра ти на читателите. Бащата на Ан Неш ми разказа за нея и не искам Натали да бъде пренебрегната в тази история. Майка ти знае ли, че говориш с мен?