Гиллиан Флинн - Отворени рани

Момичетата тръгнаха с елегантна походка към нас. Ама размаха театрално ръце, за да покаже възмущението си от черния дим, който излезе от ауспуха на колата. Бяха съблазнителни малки създания, трябва да призная. Дълги руси коси, лица с формата на сърца, стройни крака. Къси поли и твърде къси фланелки, под които се показваха заголените им плоски, все още детски кореми. И с изключение на Джодис, чийто бюст беше твърде високо разположен и твърде стегнат, за да бъде нещо друго освен подплънки, останалите имаха съвсем развити, поклащащи се, даже преждевременно наедрели гърди. Това обилно захранване с мляко и месо от ранна възраст. Тези прекомерни количества хормони, които инжектираме в домашните животни. Няма да се учудя, ако на децата започнат да им растат гърди още преди да проходят.

— Здрасти, Дик — извика Ама. Ближеше голяма червена близалка.

— Здравейте, момичета.

— Здрасти, Камий. Още ли не си ме направила звезда? — попита сестра ми, като завъртя език върху близалката. Плитките в алпийски стил ги нямаше, както и дрехите, които беше носила в свинефермата и сега сигурно воняха на всякакви гадости. Беше с потник и пола, която закриваше само два сантиметра от бедрата й.

— Още не — отговорих.

Кожата й беше с цвят на праскова, толкова чиста от петна и бръчки, лицето й — толкова съвършено и безгрижно, че изглеждаше, сякаш току-що се е появила на бял свят. Всичките изглеждаха незавършени. Исках да се махнат.

— Дик, ще ни повозиш ли? — попита Ама, като седна в прахта пред нас и леко се разкрачи, показвайки гащичките си.

— За да го направя, ще трябва да ви арестувам. Мога да арестувам и онези момчета, с които се размотавате. Младежите от горните класове са прекалено големи за вас.

— Те не са от горните класове — каза високото момиче.

— Да — изкиска се Ама. — Изключени са за лош успех.

— Ама, на колко си години? — попита Ричард.

— Наскоро станах на тринайсет.

— Защо винаги толкова се интересуваш от Ама? — прекъсна го онази с меднорусата коса. — Ние също сме тук. Сигурно дори не знаеш имената ни.

— Камий, познаваш ли Кайли, Келси и Келси? — попита Ричард, като посочи последователно високото момиче, онова с меднорусата коса и онази, която сестра ми наричаше…

— Това е Джодис — каза Ама. — Има две Келсита, затова тя използва фамилното си име. За да не става объркване. Нали така, Джодис?

— Могат да ми викат Келси, ако искат — каза момичето, чието последно място в йерархията, вероятно беше наказание за това, че бе най-малко красивата от грациите. Плоска брадичка.

— Ама е твоя полусестра, нали? — продължи Ричард. — Не съм толкова извън от нещата.

— О, не, много си навътре в нещата — каза Ама, като придаде сексуално звучене на думите си, въпреки че нямаха такова. — И какво, двамата вече гаджета ли сте? Чувам, че Камий е голяма звезда в града. Или поне е била.

Ричард се изсмя рязко!

Недостойна опари крака ми.

— Вярно е, Ричард. На млади години бях доста луда.

— Доста — имитира ме Ама. Две от момичетата се изсмяха. Джодис нервно чертаеше кръгове в прахта с пръчка. — Трябва да чуеш какво се говори за нея, Ричард. Доста пикантни истории. Или може би си чул вече.

— Момичета, трябва да тръгваме, но както винаги срещата с вас беше доста забавна — каза той. Подаде ми ръка, за да ми помогне да сляза от люлката. Задържа я и я стисна два пъти, докато отивахме към колата.

— Какъв кавалер — извика Ама. Четирите станаха и тръгнаха след нас. — Не може да разкрие едно престъпление, но има време да вози Камий в смотаната си кола.

Настигаха ни. Ама и Кайли буквално бяха по петите ни. Почувствах как противно опари мястото, където сандалът на Ама одраска ахилесовото ми сухожилие. Изведнъж тя извади мократа близалка от устата си и я навря в косата ми.

— Стига — изръмжах.

Завъртях се и стиснах китката й толкова силно, че усетих пулса й. По-бавен от моя. Тя не се опита да се освободи, даже се приближи още до мен. Усетих дъха й с аромат на ягоди във врата си.

— Хайде, направи нещо — усмихна се тя. — Можеш да ме убиеш още сега и Дик пак няма да успее да разкрие престъплението.

Пуснах я, блъснах я и двамата с Ричард се качихме в колата по-бързо, отколкото ми харесваше.

Заспах, неволно и дълбоко, в девет и се събудих от прежурящото слънце в седем на другата сутрин. Едно изсъхнало дърво дращеше с клони по мрежата против комари на прозореца ми, сякаш искаше да легне под завивките до мен за утеха.