Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Ей, мислех, че искаш само профил на насилието — казах с глух глас, макар че вече чувствах пулса си в слепоочията. — Не мога да дам повече подробности. Не познавах онази жена и не знам с кого беше. Просто предположих, че не е тукашна.

— Мислех, че репортерите не предполагат. — Той пак се усмихна.

— Тогава не бях още репортер. Бях малко момиченце…

— Камий, не исках да те провокирам. Извинявай. — Издърпа вилицата от пръстите ми, остави я внимателно настрана, вдигна ръката ми и я целуна. Видях как думата червило изпълзява изпод десния ми ръкав. — Не исках да те поставям на кръстосан разпит. Направих се на лошо ченге.

— Трудно ми е да си те представя като лошо ченге.

Той се усмихна широко:

— Права си, не ми се получава. Това миловидно момчешко лице е истинско проклятие!

За секунда замълчахме и всеки отпи от чашата си. Той завъртя солницата и попита:

— Може ли още няколко въпроса?

Кимнах.

— Кой е следващият инцидент, за който си спомняш?

От натрапчивата миризма на салатата с риба тон в чинията ми започна да ми се повдига. Погледнах Кейти и й дадох знак за още една бира.

— Бях в пети клас. В междучасието две момчета хванаха едно момиче и го накараха да пъхне пръчка между краката си.

— Принудиха я със сила?

— Ами… може да се каже. Бяха побойници. Казаха й да го направи и тя го направи.

— И ти видя всичко това? Или някой ти разказа?

— Събраха няколко от нас и ни накараха да гледаме. Когато учителката разбра, трябваше да се извиним.

— На момичето ли?

— Не, тя също трябваше да се извини пред целия клас. „Младите девойки трябва да владеят телата си, защото момчетата не могат.“

— Боже Господи! В наши дни понякога забравяме колко по-различни бяха нещата до не много отдавна. Колко сме били… непросветени. — Ричард записа нещо в бележника си, после загреба малко желе. — Какво друго си спомняш?

— Веднъж една осмокласничка се напи на един купон и четири-пет момчета от футболния отбор правиха секс с нея, всичките й се изредиха. Това брои ли се?

— Камий, разбира се, че се брои. Много добре знаеш.

— Просто не знаех дали се брои за същинско насилие или…

— Да, бих определил изнасилването на тринайсетгодишно момиче от група негодници като същинско насилие, със сигурност.

— Всичко наред ли е? — попита с усмивка Кейти. Беше се появила ненадейно до нас.

— Можеш ли да ми донесеш тайно още една бира?

— Две — добави Ричард.

— Добре, този път ще е специално за Ричард, защото оставя най-добрите бакшиши от всички в града.

— Благодаря, Кейти — усмихна се той.

Подпрях се на масата и се приведох напред.

— Не споря дали е правилно, Ричард. Опитвам се само да разбера твоите критерии за насилие.

— Добре, а пък аз започвам да си съставям добра картина за вида насилие, който имаме тук, от самия факт, че ме питаш дали това се брои. Полицията беше ли уведомена?

— Разбира се, че не.

— Изненадвам се, че не са я накарали да се извини, задето е позволила да я изнасилят. Осми клас. Повдига ми се. — Опита се да вземе ръката ми, но аз бързо я свалих в скута си.

— Значи възрастта го прави изнасилване?

— Ще е изнасилване на всяка възраст.

— Ако тази вечер си пийна, реша, че ми се лудува, и се изчукам с няколко души, изнасилване ли ще бъде?

— Юридически, не знам, зависи от много неща — например от адвоката ти. Но морално, да.

— Ти си сексист.

— Моля?

— Сексист. Писнало ми е от либерални мъже с левичарски убеждения, които дискриминират жените сексуално с извинението, че ги защитават от сексуална дискриминация.

— Уверявам те, че не правя нищо от този род.

— В редакцията има един тип, чувствителен. Когато ме пропуснаха за повишение, предложи да ги съдя за дискриминация. Всъщност никой не ме е дискриминирал, бях посредствен репортер. И понякога пияните жени не стават жертва на изнасилване; просто вършат глупости. И да кажеш, че заслужаваме специално отношение, когато сме пияни, защото сме жени, да кажеш, че трябва някой да се грижи за нас, за мен това е обидно.

Кейти донесе бирите и ние ги изпихме мълчаливо.

— По дяволите, Прийкър, добре, предавам се.

— Добре.

— Все пак виждаш зависимостта, нали? В нападението срещу жени. В отношението към нападенията.

— С това изключение, че нито едно от двете убити момиченца не е било сексуално насилено. Нали?

— Мисля, че в съзнанието на убиеца изваждането на зъбите е равносилно на изнасилване. И двете действия създават чувство на власт — насилствени са, изискват голямо усилие и при излизането на всеки зъб… облекчение.