Гиллиан Флинн - Отворени рани

Тази склонност към агресия обаче — истеричната криза, плесницата, която удари на приятелката си, и сега тази грозна сцена. Това предразположение да прави и да гледа отвратителни неща. Изведнъж ми напомни онова, което бях слушала за Ан и Натали. Ама не беше като Мериан, но може би малко приличаше на тези две момичета.

Вече наближаваше време за вечеря и реших да направя втори опит да говоря с Кийн. Трябваше ми още материал за статията и ако не успеех да го събера, Къри щеше да ме прибере. Изобщо нямаше да страдам, че си тръгвам от Уинд Гап, но трябваше да докажа, че съм способна да се справям, особено след като авторитетът ми беше толкова разклатен. Момичето, което има склонност да се кълца, едва ли ще е първо в списъка при раздаването на важните задачи.

Минах покрай мястото, където бе открит трупът на Натали. Онова, което Ама не беше сметнала за достойно да бъде откраднато, стоеше на тъжна купчинка отпред: три къси остатъка от свещи, отдавна угаснали, и евтини букетчета все още с опаковките от супермаркета. Един леко спаднал хелиев балон с формата на сърце се поклащаше апатично във въздуха.

На алеята пред дома на Кийн беше спрян червен кабриолет и братът на Натали, на дясната седалка, си приказваше с русо момиче, чиято красота можеше да се сравнява с неговата. Спрях зад тях. Те ми хвърлиха бързи погледи, но се престориха, че не ме забелязват. Девойката се засмя възбудено и прокара пръстите си с лакирани в червено нокти през тъмната коса на момчето. Кимнах им неловко, което съм сигурна, че не забелязаха, и продължих към входната врата. Отвори майката на Натали. Зад нея в къщата беше тъмно и тихо. Лицето й бе открито: не ме беше познала.

— Госпожо Кийн, извинявайте, че ви безпокоя в такъв момент, но е много важно да говоря с вас.

— За Натали ли?

— Да, може ли да вляза?

Беше гаден трик да се натрапя така в дома й, без да се легитимирам. Репортерите са като вампири, обича да казва Къри. Не могат да влязат в дома ти без покана, но пуснеш ли ги вътре, няма да си тръгнат, докато не изсмучат всичко от теб. Тя отвори вратата.

— О, тук вътре е приятно прохладно — казах аз. — Прогнозата за днес беше трийсет градуса, но мисля, че вече е повече.

— Аз чух за трийсет и пет.

— Нищо чудно. Ще ви затрудня ли много, ако ви помоля за чаша вода.

Това е друг проверен трик: Една жена е много по-малко вероятно да ви изхвърли, ако вече ви е предложила гостоприемството си. Ако имате алергия или настинка, помолете за кърпичка — това работи още по-добре. Жените обичат да помагат на уязвими хора. Повечето жени.

— Разбира се — отговори тя.

Погледна ме за момент колебливо, сякаш чувстваше, че трябва да ме попита коя съм, но й беше неудобно. Погребални агенти, свещеници, полицаи, лекари, посетители, дошли да изкажат съболезнования — за последните няколко дни вероятно се беше срещнала с повече хора, отколкото обикновено за цяла година.

Докато госпожата Кийн се бавеше в кухнята, аз се огледах. Днес стаята изглеждаше съвсем различна. Мебелите бяха върнати на обичайните места. На една маса бе поставена снимка на двете деца на Кийн. Бяха облегнати от двете страни на дънера на грамаден дъб и носеха дънки и червени пуловери. Джон се усмихваше стеснително, сякаш правеше нещо, което е по-добре да не се снима. Натали, приблизително наполовина на неговия ръст, изглеждаше съсредоточена и сериозна, сякаш позираше за снимка със старовремски фотографски апарат.

— Как се казва синът ви?

— Джон. Той е много добро, внимателно момче. Винаги съм се гордяла повече с него. Току-що завърши гимназията.

— Малко са ускорили нещата. Когато аз завършвах тукашната гимназия, ни накараха да чакаме до юни.

— Ммм. Хубаво е да имаш по-дълго лято.

Усмихнах се. Тя се усмихна. Седнах и отпих глътка вода. Не можех да си спомня какво съветваше Къри, след като успееш да се намъкнеш в нечий хол.

— Забравих да се представя. Аз съм Камий Прийкър. От „Чикаго Дейли Поуст“. Говорихме за кратко по телефона онази вечер.

Тя спря да се усмихва. Стисна зъби.

— Трябваше да кажете по-рано.

— Знам, че е ужасен момент за вас, но ако мога да ви задам само няколко въпроса…

— Не може.

— Госпожо Кийн, искаме да бъдем честни към семейството ви. Затова съм тук. Колкото повече информация предоставим на хората…

— Толкова повече вестници ще продадете. До гуша ми дойде от тази гадост. Сега ще ви кажа за последен път: Не идвайте повече. Не се опитвайте да се свържете с нас. Нямам абсолютно нищо да ви кажа.