Гиллиан Флинн - Отворени рани

Като дете не си спомням да съм казала на Адора даже любимия си цвят или как бих искала да кръстя дъщеря си, когато се роди. Съмнявам се дори, че знаеше кое е любимото ми ядене и със сигурност никога не съм влизала в спалнята й по нощница рано сутрин разплакана от някой кошмар. Винаги се натъжавам, когато си спомня за детството, защото никога не ми е хрумвало, че майка ми би могла да ме утеши. Никога не ми е казвала, че ме обича, и аз никога не съм си представяла, че би могла. Тя ме отглеждаше. Разпореждаше се с мен. О, да, и веднъж ми донесе лосион с витамин Е.

Известно време се опитвах да се убедя, че резервираността на Андора е защитна реакция след смъртта на Мериан. Но истината според мен е, че винаги е имала с децата повече проблеми, отколкото е искала да признае. Мисля, че ги мрази. Има една ревност, една неприязън, която усещам дори сега, в спомените си. Имало е период, когато вероятно е харесвала идеята да има дъщеря. Като малка сигурно си е фантазирала да бъде майка, да гушка детето си като напращяла с мляко котка. Има една особена ненаситност за деца. Тя ги връхлита. Дори аз за пред хората бях нейна любимка. След като периодът й на скърбене за Мериан премина, започна да ме развежда из града, като ми се усмихваше, закачаше ме, гъделичкаше ме, докато говореше с хората на улицата. След като се приберяхме вкъщи, се изнизваше в стаята си като недовършено изречение и аз сядах, опряла лице на вратата, припомнях си събитията от деня и се опитвах да се сетя какво съм направила, за да ми се разсърди.

Имам един спомен, който всеки път засяда в гърлото ми като съсирена кръв. От смъртта на Мериан бяха минали две години и майка ми беше поканила няколко приятелки за следобеден аперитив. Едната бе донесла бебето си. В продължение на часове мъничето беше обект на умилително говорене, влажни целувки с ярко червило, оправяне на пелените, после още влажни целувки. Аз трябваше да уча в стаята си, но седях на върха на стълбите и гледах.

Най-сетне дойде ред на майка ми да се радва на бебето, и тя го взе и го прегърна силно.

— Ох, колко е прекрасно пак да гушкам бебенце!

Подруса го на коляното си, разходи го из стаята, шепнеше му нежно, а аз гледах отгоре като някаква сърдита малка богиня, опряла опакото на дланта на бузата си, за да си припомня усещането от допира на лицето на майка ми.

Когато жените отидоха в кухнята да помогнат за миенето на чиниите, нещо се промени. Спомням си как майка ми, останала сама в хола, гледаше детето с почти похотливо изражение. Допря устни до сочната му като ябълка бузка. После леко отвори уста, пое парченце плът между зъбите си и захапа.

Бебето се разплака, но Адора го гушна и червенината от ухапването бързо премина. Каза на другите жени, че просто се е глезило. Изтичах в стаята на Мериан и се скрих под завивките.

След срещата с Неш и идването на майка ми отидох във „Фуут“ да пия нещо. Пия много, но не се напивам — мислех за свое успокоение. Имах нужда само от една глътка. Винаги съм възприемала алкохола като смазка — защитен слой срещу всички остри мисли в главата ти. Барманът беше един тип с кръгло лице, който учеше два класа след мен, и имах спомен, че се казва Бари, но не бях достатъчно сигурна, за да се обърна към него с това име.

— Добре дошла пак. — Напълни голямата ми чаша на две трети бърбън и доля с кока-кола. — Заведението черпи — смутолеви, като зяпаше поставката за салфетки. — Тук не взимаме пари от красиви жени.

Вратът му се изчерви силно и той изведнъж се престори, че има нещо спешно да върши в другия край на плота.

На връщане минах по Нихо Драйв — улица, на която живееха няколко мои приятелки от училище, преминаваща през целия град. Къщите ставаха все по-лъскави, колкото повече се приближавах към тази на Адора. Забелязах стария дом на Кейти Лейси, паянтова голяма сграда, която родителите й построиха, когато бяхме на десет — след като разрушиха старата си, солидна викторианска къща.

На следващата пресечка забелязах момиченце, което караше количка за голф, украсена с лепенки на цветчета. Косата му беше сплетена на сложни плитки като на швейцарска девойка на кутия какао. Ама. Беше се възползвала от посещението на Адора при семейство Неш, за да избяга — след убийството на Натали в Уинд Гап беше рядкост да видиш момиче да се разхожда по улиците само.

Вместо да продължи към къщи, тя зави на изток, тоест към по-бедните квартали и свинефермата. Завих и продължих след нея толкова бавно, че колата ми за малко не изгасна.