Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Уинд Гап няма местен ежедневник — изтъкна.

— Така е. Аз съм от „Дейли Поуст“ в Чикаго. Илинойс.

— Съпругът ми се занимава с такива покупки — отговори тя и разсеяно разроши русата коса на сина си.

— Не съм дошла да ви предлагам абонамент… Господин Неш вкъщи ли е? Бих искала да поговоря с него за малко.

Жената и двете деца се дръпнаха едновременно от вратата и след още няколко минути Боб Неш ме покани в хола, където събори купчина дрехи от дивана, за да има къде да седна.

— По дяволите, тук е пълна кочина — измърмори на жена си. — Извинявайте за бъркотията, госпожице Прийкър. Откакто това се случи с Ан, нещата излязоха от контрол.

— Изобщо не се притеснявайте — успокоих го аз, като махнах детски гащи изпод задника си. — И вкъщи е същият хаос.

Това беше точно обратното на реалното състояние на нещата. Ако съм наследила нещо от майка ми, то е маниакалната подреденост. Налага се да се възпирам насила, за да не започна да гладя чорапите си. След като се върнах от болницата, даже имах период, в който изварявах всичко: пинсети и четчици за мигли, шноли и четки за зъби. Накрая изхвърлих пинсетите. Прекалено често нощем си мислех за лъскавите им, топли върхове. Малка мръсница, наистина.

Надявах се Бетси Неш да изчезне. Буквално. Изглеждаше толкова безплътна, че си представях как бавно се изпарява и оставя само лепкаво петно на края на дивана. Но тя остана; погледът й сновеше ту към мен, ту към съпруга й още преди да заговорим. Сякаш се подготвяше за разговора. Децата също останаха да се мотаят около нас като малки духчета, попаднали в безвремието между невинност и глупост. Красивото момиче може би щеше да се оправи в живота. Но тантурестото средно дете, което сега влезе замаяно в стаята, отсега беше осъдено на пристрастеност към безразборния секс и тъпкането със сладки неща. Момченцето беше от онзи тип, които се събират да пият на паркинга на бензиностанцията. Като гневните млади безделници, което бях видяла на идване в града.

— Господин Неш, бих искала да поговорим още малко за Ан. За по-голям материал. По-рано бяхте много любезен да ми отделите от времето си и сега се надявам пак да бъдете толкова отзивчив.

— Готови сме да помогнем с всичко, което ще привлече внимание върху разследването. Какво ви интересува?

— Какви игри обичаше, каква храна харесваше? Как бихте я описали с няколко думи? Лидер ли беше, или последовател? Много ли приятели имаше, или само няколко близки? Харесваше ли й да ходи на училище? Какво обичаше да прави в събота? — Господин и госпожа Неш ме гледаха мълчаливо. — Това е само за начало — усмихнах се аз.

— Жена ми ще отговори на повечето от тези въпроси — каза Боб Неш. — Тя се грижи за децата. — Погледна съпругата си, която беше взела една рокля и нервно я сгъваше и разгъваше в скута си.

— Обичаше пица и панирани рибени хапки — каза тя. — Дружеше с много момичета, но имаше само няколко близки приятелки, ако разбирате какво имам предвид. Много често си играеше сама.

— Гледай, мами, Барби има нужда от дрехи — извика Ашли, като размаха гола пластмасова кукла пред лицето на майка си.

Никой от нас не й обърна внимание и тя хвърли играчката на пода и започна да се върти из стаята, като имитираше балерина. Тифани използва този рядък шанс да грабне Барби и започна ту да разтваря, ту да събира гумените й крака, да ги разтваря и събира.

— Беше корава, най-самостоятелното ни дете — каза Боб Неш. — Ако беше момче, щеше да играе футбол. Обичаше да тича като луда и постоянно беше в драскотини и синини.

— Ан беше моята устатница — тихо каза Бетси и замълча.

— Какво имате предвид, госпожо Неш?

— Обичаше да говори, казваше каквото й дойдеше наум. В добрия смисъл. Най-често. — Отново замълча, но усетих, че се кани да каже още нещо, и затова не я прекъснах. — Знаете ли, мислех си, че може да стане адвокат или оратор, или нещо подобно, защото тя просто… никога не си мереше приказките. За разлика от мен. Аз се страхувам, че всичко, което кажа, ще бъде глупаво. Ан мислеше, че всеки трябва да чуе всичко, което казваше.

— Споменахте училището, госпожице Прийкър — намеси се Боб Неш. — Точно там тази нейна устатост й навлече проблеми. Обичаше да командва и учителите на няколко пъти се обаждаха да се оплакват, че не се държала добре в клас. Беше малко буйно дете.

— Но понякога си мисля, че го правеше просто защото беше много умна — добави Бетси.

— О, да, беше адски умна — кимна Боб. — Понякога даже съм си мислил, че е по-умна от баща си. Понякога тя си мислеше, че е по-умна от баща си.