Гиллиан Флинн - Отворени рани

Не отговорих. Изведнъж ми се доплака.

— Добре съм. Това място ми се отразява зле. Чувствам се, сякаш правя нещо… грешно.

— Дръж се, момиче. Много добре се справяш. Всичко ще бъде наред. И ако се почувстваш заплашена, обади ми се. Аз ще те измъкна.

— Добре, Къри.

— Ейлийн каза да се пазиш. По дяволите, и аз казвам: пази се.

Всеки малък град обикновено захранва един определен тип пиячи. И този тип може да бъде различен. Има градчета с кънтри дух, където баровете са в покрайнините и създават на клиентите си усещане, че леко престъпват закона. Има градове на префърцунените пиячи, където баровете държат толкова високи цени, че по-бедните жители си пият вкъщи. Има градове на средната класа и големите молове, където ти сервират бирата с пържен лук под формата на цвете и сандвичи със забавни имена.

За щастие в Уинд Гап всички пият и затова имаме от всички споменати видове барове, пък и повече. Може да сме малки, но сме в състояние да надпием всеки друг град. Най-близкото питейно заведение до дома на майка ми беше скъпо бистро, специализиращо в салати и вино с газирана вода — единственото стилно място за хранене в Уинд Гап. Беше време за късна закуска и на мен ми се повдигаше при мисълта за Алън и неговите пихтиести яйца, затова отидох в La Mére . Френският ми е едва на нивото на 11-ти клас, но съдейки по набиващата се на очи морска тематика, предположих, че собствениците са имали предвид La Меr , „Морето“, а не La Mére , „Майката“. Все пак името беше подходящо, защото Майката, моята майка, и нейните приятелки често идваха тук. Обожаваха пилешко „Цезар“, което не е нито френски, нито морски специалитет, но сега няма да придирям много на тази тема.

— Камий!

Руса жена с екип за тенис доприпка от другия край на салона, ослепителна със златни огърлици и масивни пръстени. Това беше най-добрата приятелка на Адора, Анабел Гасър, по баща Андерсън, с прякор Ани-Би. Всички знаеха, че Анабел мрази от цялото си сърце фамилията на съпруга си — дори сбърчваше нос, когато я изричаше. Не знам защо, никога не й беше хрумнало, че нищо не я задължава да приеме името му.

— Здравей, миличка. Майка ти ми каза, че си в града.

За разлика от изпадналата в немилост пред Адора Джаки О‘Нийл, която също видях там, със същия омърлушен вид както по-рано на погребението. Анабел ме целуна по двете бузи и се дръпна назад, за да ме огледа.

— Все същата красавица. Ела седни при нас. Тъкмо си поръчахме вино и си приказваме. Така ще свалиш средната възраст на компанията.

Анабел ме завлече до масата, където Джаки дърдореше с две други блондинки с хубав тен. Тя не спря да приказва дори когато Анабел ме представяше, просто продължи да разправя за новата си спалня, после се обърна рязко към мен, при което събори чаша с вода.

— Камий? Ето те и теб! Толкова се радвам да те видя пак, миличка. — Звучеше искрено. Отново подуших миризмата на плодова дъвка.

— Тя е тук вече пет минути — язвително отбеляза друга от блондинките, като бършеше водата и събаряше леда от масата на пода с тъмната си ръка. На два от пръстите й блестяха диаманти.

— Да, забелязах. Дошла си да пишеш за убийствата, лошо момиче — продължи Джаки. — На Адора сигурно никак не й харесва. Да спиш под нейния покрив с малкия си пакостлив мозък. — Усмихна се и може би усмивката й е била чаровна преди двайсет години, но сега просто изглеждаше налудничаво.

— Джаки! — възкликна една от блондинките, като я погледна с разширени от възмущение очи.

— Разбира се, преди Адора да вземе нещата в свои ръце, всички преспивахме при Джоя с малките си пакостливи мозъци. Същата къща, само с различна луда собственичка — продължи Джаки, като се почеса зад ухото. Шевове от лифтинга?

— Ти не помниш баба си Джоя, нали, Камий? — попита Анабел.

— Ооо! Тя беше голяма работа, миличка — каза Джаки.

— Страховита жена.

— В какъв смисъл? — попитах аз. Не знаех много подробности за баба си. Адора ми беше казала само, че е била строга, но почти нищо друго.

— О, Джаки преувеличава — каза Анабел. — Никой гимназист не обича майка си. Пък Джоя почина скоро след това. С Адора не можаха да установят нормални отношения като зрели хора.

За момент изпитах отчаяната надежда, че може би затова с майка ми сме толкова отчуждени: тя просто нямаше опит. Идеята се изпари от главата ми още преди Анабел да напълни чашата ми с вода.

— Точно така, Анабел — каза Джаки. — Сигурна съм, че ако Джоя беше жива сега, щяха да си прекарват чудесно. Поне Джоя щеше. Щеше с огромно удоволствие да тормози Камий. Спомняш ли си онези нейни дълги, дълги нокти? Никога не ги лакираше. Винаги съм го смятала за странно.