Гиллиан Флинн - Отворени рани

Когато сестра ми най-сетне умря, изпитах облекчение. Изглежда, че се беше появила на белия свят недооформена. Не беше готова за неговите предизвикателства. Хората шепнеха утешителни думи, че Мериан се била върнала на небето, но майка ми не позволяваше нищо да я разсее от скръбта й. До ден-днешен това остава нейно хоби.

Колата ми, избелялосиня, нацвъкана с курешки, с напечени черни кожени седалки, не изглеждаше никак привлекателно и затова реших да обиколя града пеша. Минах покрай магазина за птиче месо на Главната, където докарваха прясно заклани кокошки от Арканзас. Миризмата подразни носа ми. Десетина и повече ощавени птици висяха похотливо на витрината, а под тях на перваза се мъдреха няколко бели пера.

Към края на улицата, където се беше появил импровизиран олтар в памет на Натали, видях Ама и трите й приятелки. Тършуваха между балоните и другите дребни подаръчета. Трите пазеха, а моята полусестра измъкна две свещи, букет цветя и едно плюшено мече. Всичко с изключение на мечето прибра в голямата си чанта. Трите се хванаха за ръце и заподскачаха подигравателно към мен. Всъщност точно насреща ми, докато не спряха на сантиметри пред мен. Въздухът се изпълни с тежка миризма на парфюм от онези, които рекламират върху ивици филтърна хартия между страниците на списанията.

— Видя ли какво направихме? Ще напишеш ли за това в твоя вестник? — изписка сестра ми. Явно напълно беше преодоляла истеричния си пристъп. Такива детински сцени очевидно бяха запазени за вкъщи. Беше свалила рокличката и носеше минижуп, сандали с дебела подметка и бюстие. — Ако го направиш, внимавай да напишеш правилно името ми: Амити Адора Крелин. Момичета, това е моята… сестра. От Чикаго. Копелето в семейството . — Ама размърда вежди и другите момичета се закискаха. — Камий, това са моите прекрасни приятелки, но няма нужда да пишеш за тях. Аз съм главната.

— Тя е главната само защото е най-кресливата — каза едно дребно момиче с тъмноруса коса и пресипнал глас.

— И има най-големите цици — добави другата, чиято коса бе с цвят на медна камбана.

Третата девойка, ягодоворуса, стисна лявата гърда на Ама и обяви:

— Наполовина естествена, наполовина силикон.

— Майната ти, Джодис — сряза я тя, сякаш укротяваше котка, и я удари през лицето.

Момичето се изчерви и смутолеви някакво извинение.

— Е, каква е играта, сестричке? — попита Ама, като сведе очи към мечето, което държеше. — Защо пишеш репортаж за две умрели момичета, които така или иначе никой не забелязваше? Като че ли човек трябва да умре, за да стане знаменитост.

Две от момичетата се изсмяха пресилено, а третото още стоеше свело очи към земята. Една сълза капна на тротоара.

Познавах този вид предизвикателно момичешко говорене. Облечено в действия, то беше все едно да хвърли камък по прозорците ми. И въпреки че, от една страна, оценявах дързостта й, чувствах съпричастност към Натали и Ан и агресивното неуважение на сестра ми ме накара да настръхна. За да бъда честна, трябва да добавя, че освен това я ревнувах. (Средното й име било Адора , моля ви се!)

— Обзалагам се, че Адора няма да се зарадва да прочете, че дъщеря й е откраднала подаръци, оставени в памет на една от съученичките й.

— Съученичка не е същото като приятелка — каза високото момиче, като се огледа за потвърждение на моята глупост.

— О, Камий, това беше шега — смени тона Ама. — Чувствам се ужасно. Те бяха добри момичета. Просто малко странни.

— Доста странни — повтори една от другите.

— Ей, девойки, да не би той да убива смахнатите? — изкиска се Ама. — Няма ли да е идеално?

При това плачещото момиче вдигна очи и се усмихна. Сестра ми се направи, че не я забелязва.

— Той ли? — попитах.

— Всички знаят кой го е направил — каза блондинката с пресипналия глас.

— Братът на Натали. Смахнатите се раждат по наследство — обяви Ама.

— Пада си по малки момиченца — мрачно добави Джодис.

— Постоянно си търси повод да ме заговори — продължи Ама. — Сега поне знам, че няма да ме убие. Не му стиска. — Изпрати въздушна целувка и връчи мечето на Джодис. Хвана под ръка другите две момичета и с едно наперено: — Извинете — мина покрай мен и се отдалечи с тях, следвани от Джодис.

В подигравателния тон на Ама долових нотка на отчаяние и завист. Както когато мрънкаше на закуска: Иска ми се да бяха убили мен. Ама не можеше да понесе някой друг да получава повече внимание от нея. Особено момичета, които приживе не са й били конкуренция.