* * *
Срокът, който Къри ми беше дал за статията, изтичаше след два дни, а аз нямах почти никакъв материал. Седях в леглото с тържествено събрани върху корема ръце като мъртвец и мислех за известната ми до момента информация, опитвах се да я структурирам. Никой не беше видял отвличането на Ан Неш миналия август. Тя просто беше изчезнала и трупът й бе намерен във Фолс Крийк десет часа по-късно. Била удушена четири часа след отвличането. Колелото й не беше открито. Ако трябваше да дам някаква теория, предполагах, че е познавала похитителя си. Да отвлечеш насила дете с велосипед, е твърде шумна задача по тези тихи улици. Дали е бил някой от църквата или дори от квартала? Някой, на когото е имала доверие.
Ако убиецът е бил толкова предпазлив първия път обаче, защо е отвлякъл Натали посред бял ден пред очите на неин приятел? Не изглеждаше логично. Ако Джеймс Капизи е стоял по-близо до гората, вместо да се наслаждава на забранените слънчеви лъчи, дали сега той щеше да е мъртъв? Или Натали Кийн е била набелязана специално? Освен това тя е била държана по-дълго: изчезнала е два дни преди да бъде открита мъртва в тясната пролука между стените на железарията и фризьорския салон на често посещаваната Главна улица.
Какво е видял Джеймс Капизи? След разговора с момчето останах с известни подозрения. Не че не му вярвах. Но децата възприемат различно шокиращите събития. Момченцето беше видяло нещо ужасно и този ужас се бе трансформирал в злата вещица от приказките, в жестоката снежна кралица. Но дали престъпникът просто не е изглеждал женствен? Хилав мъж с дълга коса, травестит или момче с по-нежни черти? Жените не убиваха по този начин, просто не го правеха. Можете да преброите известните жени серийни убийци на пръстите на едната си ръка и жертвите им почти винаги са мъже — убийствата обикновено са със сексуален мотив. От друга страна обаче, върху момичетата не е имало сексуално посегателство и това също не беше обичайно.
Изборът на двете момиченца също бе странен. Ако не беше Натали Кийн, бях склонна да си помисля, че са станали жертви единствено поради лош късмет. Но ако Джеймс Капизи казваше истината, убиецът е трябвало да положи усилия, за да изкара Натали от парка, и ако е набелязал точно нея, то тогава и Ан не беше случайна жертва. Никое от двете момичета не беше толкова красиво, че да породи някакво непреодолимо влечение. Както беше казал самият Боб Неш, Ашли е най-красивата . Натали бе от заможно семейство, дошло сравнително наскоро в Уинд Гап. Ан беше от по-бедната прослойка на средната класа и родът Неш живееше в градчето от поколения наред. Двете момичета не са били приятелки. Единственото общо между тях бе, че и двете са били пакостници, ако можех да вярвам на Викъри. Освен това оставаше теорията за случайно появил се външен човек. Възможно ли беше Ричард Уилис наистина да вярва в това? Уинд Гап се намираше близо до главна пътна артерия за Йемфис. Но девет месеца са прекалено дълъг период, за да остане външен човек незабелязан, а пък при претърсването на гората около града досега не бяха открили такива следи. Даже почти нямаше диви животни — били са изтребени още преди години.
Чувствах как мислите ми зациклят, обременени със стари предразсъдъци и прекалено много вътрешна информация. Внезапно изпитах силна нужда да поприказвам с Ричард Уилис — външен човек, който гледаше на случващото се като на работа, проект, който трябва да сглоби и завърши до последния пирон, в стегнат, готов вид. Трябваше и аз да разсъждавам по този начин.
Изкъпах се с хладка вода, без да паля лампата. После седнах на ръба на ваната и се натърках цялата с лосиона на майка ми, веднъж, бързо. Грапавините по кожата ми ме караха да настръхвам.
Обух лек памучен панталон и облякох блуза с дълъг ръкав. Сресах се и се погледнах в огледалото. Въпреки това, което бях сторила с останалата част от тялото си, лицето ми все още беше красиво. Не с някаква изпъкваща отличителна черта, а със съвършения си баланс. Изглеждаше в удивителна хармония. Големи сини очи, високи скули, заграждащи малък триъгълен нос. Сочни устни, леко извити надолу. Бях красива, стига да стоях облечена. При друго стечение на обстоятелствата можех да се забавлявам с колекция от любовници с разбити сърца. Можех да флиртувам със забележителни мъже. Можех да съм омъжена.
Навън небето както обикновено беше електриковосиньо. Дори самата мисъл за него ме караше да се просълзя.
Намерих Ричард в ресторантчето на семейство Брусар да яде гофрети без сироп. На масата имаше купчина папки, натрупани до височината на рамото му. Настаних се срещу него и се почувствах странно щастлива — чувство на съпричастност и комфорт.
Читать дальше