Гиллиан Флинн - Отворени рани

Нямах нищо против да разкрия мръсните тайни на Уинд Гап на Ричард. Не изпитвах особено чувство на съпричастност към града. Това беше мястото, където бе умряла сестра ми; мястото, където бях започнала да се режа. Градче, толкова тясно и задушаващо, че всеки божи ден се сблъскваш с хора, които мразиш. Хора, които знаят разни неща за теб. Това е едно от онези места, от които ти остават белези.

Вярно е все пак, че реално погледнато, докато живеех тук, всички са се отнасяли към мен по най-добрия възможен начин. Майка ми се грижеше да е така. Градът я обичаше, тя беше като черешката на тортата: най-красивото и симпатично момиче, което Уинд Гап някога е бил в състояние да отгледа. Нейните родители, моите баба и дядо, притежавали свинефермата и половината къщи около нея и възпитавали майка ми в същия строг режим, който изисквали от работниците си: никакво пушене, никакво пиене, никакво псуване, задължително ходене на църква. Мога само да си представя как са приели новината, когато забременяла на седемнайсет. Някакво момче от Кентъки, с което се запознала на един църковен лагер, дошло на гости за Коледа и оставило мен в корема й. От гняв в отговор на наедряващия й корем, и баба ми, и дядо ми развили тумори и починали от рак, преди да изтече и една година от раждането ми.

Имали приятели в Тенеси и техният син започнал да сваля Адора още преди да мина на твърда храна, като идвал всеки уикенд. Не мога да си представя това ухажване по друг начин, освен като нещо изключително неловко. Алън, наконтен и изгладен, да бърбори за времето. Майка ми, самотна и лишена от грижи за първи път в живота си, нуждаеща се спешно от подходящ съпруг, да се смее на неговите… шеги? Не съм сигурна, че Алън се е шегувал някога в живота си, но съм убедена, че майка ми е намерила повод да се изкиска кокетно на нещо, което е казал. И къде бях аз в тази картина? Вероятно в някой далечен ъгъл, поверена на прислужницата, натоварена да ме накара да кротувам срещу някой и друг допълнителен долар към надницата. Представям си как Алън предлага брак на майка ми, като зяпа разсеяно над рамото й, побутва някое растение или прави нещо друго, само и само да не я погледне в очите. Майка ми се е съгласила великодушно, после му е предложила чаша чай. Може би дори е имало суха целувка.

Няма значение. Докато проходя, вече бяха женени. Не знам почти нищо за биологичния си баща. Името на свидетелството ми за раждане е фалшиво: Нюман Кенеди, на имената на любимите актьор и президент на мама. Тя за нищо на света не иска да ми каже истинското му име, да не би случайно да тръгна да го търся. Не, трябваше да раста като дете на Алън. Това беше трудно, след като тя роди негово истинско дете осем месеца след сватбата им. Тя беше на двайсет, той — на трийсет и пет, със семейни пари, от които тя нямаше нужда, понеже имаше достатъчно свои. Никой от двамата никога не е работил. Не научих много повече за Алън през годините. Бил е доста добър ездач, но вече не язди, защото мама се тревожи. Често боледува, но дори когато е здрав, почти не се движи. Чете безброй книги за Гражданската война и изглежда, че няма нищо против да остави Адора да говори през повечето време. Наконтен и повърхностен тип. Тя никога не се опита да изгради връзка между нас. Отглеждаха ме като дете на Алън, но никога не съм го чувствала като баща, не са ме насърчавали да го наричам „татко“, винаги съм използвала малкото му име. Алън не ми даде фамилията си, а и аз не съм му я искала. Спомням си, че веднъж като малка се опитах да му кажа „тате“, но шокът, който се изписа на лицето му, беше достатъчен, за да ме откаже от по-нататъшни опити. Честно казано, мисля, че Адора предпочита да се чувстваме чужди един към друг. Тя иска всички връзки в къщата да минават през нея.

Да се върнем обаче на бебето. Мериан имаше богата колекция от болести. Още от самото начало трудно дишаше и се будеше нощем, като се давеше за глътка въздух, посиняла. Чувах хриптенето й през коридора от стаята до тази на майка ми. Светваха лампи, следваше успокоително шушукане, понякога плач или крясъци. Редовно я караха до спешното отделение в Уудбъри на трийсет и пет километра от нас. По-късно получи смущения в храносмилането и седеше и приказваше на куклите си в болничното легло, монтирано в стаята й, докато майка ми й наливаше хранителни вещества със системи или тръбички в гърлото.

През тези последни години майка ми оскуба всичките си мигли. Не можеше да отдели пръстите си от тях. Оставяше ги на купчинки по масите и аз си представях, че са гнезда на феи. Спомням си, че веднъж намерих две дълги руси мигли, залепнали на стъпалото ми, и ги пазих седмици наред до възглавницата си. Нощем гъделичках с тях бузите и устните си, докато една сутрин не се събудих и не установих, че ги няма.