Гиллиан Флинн - Отворени рани

Той ме погледна и се усмихна:

— Госпожице Прийкър. Вземете препечени филийки. Всеки път, когато дойда, им казвам, че не искам, но те въпреки това ми носят. Като че ли имат квота, която трябва да изпълнят.

Взех една филийка и я намазах с малко масло. Беше студена и твърда и когато отхапах, на масата попадаха трохи. Избутах ги под чинията и заговорих по същество:

— Слушайте, Ричард, хайде да поговорим. Официално или не, няма значение. Не мога да разбера какво става тук. Нямам никаква обективна информация.

Той потупа по папките до себе си и размаха жълтия си бележник към мен.

— Имам цялата обективна информация, която искате — или поне всичко от 1927 г. насам. Никой не знае какво се е случило с архивите преди 1927-а. Ако питате мен, вероятно секретарката ги е изхвърлила, за да не задръстват полицейския участък.

— Какви архиви?

— Опитвам се да съставя криминален профил на Уинд Гап, история на насилието в града — обясни той, като разлисти една папка и ми я показа. — Знаете ли, че през 1975-а две тийнейджърки са били открити мъртви, с прерязани вени, на брега на Фолс Крийк недалеч от мястото, където е намерена Ан Неш? Полицията го обявила за самоубийство. Момичетата били „твърде близки, показвали неуместна интимност за възрастта си. Подозира се хомосексуална привързаност“. Обаче ножът, с който са го извършили, не е намерен. Странна работа.

— Фамилията на едната от тях е Мъри.

— О, знаете за случая.

— Току-що била родила.

— Да, момиченце.

— Това сигурно е Фей Мъри. Бяхме заедно в гимназията. Наричаха я Фей Курвата. Момчетата я водеха в гората след училище и там я чукаха подред. Майка й се беше самоубила, а шестнайсет години по-късно Фей трябваше да обслужва всяко момче в гимназията.

— Не разбирам къде е логиката.

— За да доказва, че не е лесбийка. Каквато майката, такава дъщерята, сещате се. Ако не се чукаше с всички тези момчета, никой нямаше да иска да я доближи. Но тя го правеше. Така доказваше, че не е лесбийка, но също, че е курва. И пак никой не искаше да има нищо общо с нея. Това е Уинд Гап. Всички знаем мръсните си тайни. И ги използваме един срещу друг.

— Чудно местенце.

— Да. Дайте ми някакъв коментар.

— Току-що го направих.

Това изненадващо ме разсмя. Представих си как изпращам материал на Къри: Полицията няма следи, но смята, че Уинд Гап е „чудно местенце“.

— Слушайте, Камий, хайде да се разберем. Аз ще направя официален коментар за репортажа ви, а вие ще ми помогнете да си изясня всички тези малки тайни. Имам нужда да си създам представа какво точно се случва в този град, а Викъри не ми помага. Много е… дръпнат.

— Значи вие ще ми дадете коментари за репортажа, но в същото време ще работите неофициално с мен. Аз не мога да използвам нищо от това, което ми давате, без ваше разрешение. А вие можете да използвате всичко, което аз ви давам. — Сделката не изглеждаше много честна, но ме устройваше.

— Какво искате да коментирам сега? — попита Ричард, като се усмихна.

— Наистина ли вярвате, че тези убийства са извършени от външен човек?

— Официално ли?

— Официално.

— Не изключваме никоя възможност. — Той лапна последното парченце от гофретата, облегна се назад и замислено се втренчи в тавана. — Търсим много внимателно потенциални заподозрени в общността, но освен това проучваме вероятността убийствата да са дело на външен човек.

— Значи нямате улики.

Усмихна се и сви рамене:

— Не мога да коментирам.

— Добре, неофициално, нямате улики, така ли?

Той отвори и затвори с изщракване капачката на шишенцето със сироп, постави приборите си кръстосани в чинията.

— Неофициално, Камий, това прилича ли ви на престъпление, извършено от външен човек? Вие сте криминален репортер.

— Не ми прилича. — От това, че сама го казах, ме побиха тръпки. Опитах се да откъсна поглед от зъбите на вилицата пред мен.

— Умно момиче.

— Викъри каза, че според вас го е направил някой психопат, който случайно е попаднал в града.

— Ох, по дяволите, споменах го като една вероятност, когато за първи път дойдох в града преди девет месеца. Той го изтъква като доказателство за моята некомпетентност. С Викъри нещо — не се разбираме.

— Имате ли реални заподозрени?

— Хайде тази седмица да излезем да пием по нещо. Искам да ми разкажете всичко, което знаете, за всеки в Уинд Гап.

Взе сметката и върна шишенцето със сироп на мястото му до стената. То остави лепкаво кръгче върху масата и без да се замисля, аз потопих пръст там и после го облизах. Белезите се показаха под ръкава ми. Ричард погледна към мен точно когато скривах ръката си под масата.