Гиллиан Флинн - Отворени рани

Обадих се на Къри около полунощ в дома му. Моят шеф пътува всеки ден обратно на обичайния пътникопоток — деветдесет минути до нашата редакция в предградията от еднофамилната къща, оставена от родителите му в Маунт Грийнуд, ирландски работнически анклав в Саут Сайд. Живее с жена си Ейлийн и нямат деца. Никога не са искали — гневно заявява всеки път, но съм виждала как гледа малчуганите на колегите отдалече и какво внимание отделя в редките случаи, когато някое бебе се появи в редакцията. С Ейлийн са се оженили късно. Предполагам, че не е могла да забременее.

Ейлийн е пищна жена с червена коса и лунички и двамата се запознали случайно на кварталната автомивка, когато той бил на четирийсет и две. По-късно се оказало, че е втора братовчедка на негов приятел от детството. Оженили се точно три месеца след първата си среща и са заедно вече двайсет и две години. Харесва ми, че Къри обича да разказва тази история.

Ейлийн звучеше весело, когато вдигна телефона. Точно на това се бях надявала. Разбира се, че още не са си легнали — засмя се тя. Къри подреждал един от своите пъзели, 4500 части. Бил завзел целия хол и тя му дала срок от една седмица да го завърши.

Чух плътния глас на шефа си и почти подуших тютюна от дъха му.

— Прийкър, моето момиче, как върви? Добре ли си?

— Добре съм. Само дето тук нямам много напредък. С триста зора успях да измъкна официално полицейско изявление.

— А то е?

— Работят по всички версии.

— Майната им. Това е прах в очите. Трябва да има нещо повече. Разбери какво. Говори ли пак с родителите?

— Още не.

— Говори с тях. Ако не измъкнеш нищо повече, искам профил на убитите момиченца. Това е човешка история, не само полицейски репортаж. Говори и с други родители, виж дали нямат някакви предположения. Попитай ги дали вземат допълнителни предпазни мерки. Свържи се с ключари и търговци на оръжие, попитай дали сега имат повече поръчки. Намери някой местен свещеник или учител. Може да говориш с някой зъболекар, поинтересувай се дали е трудно да извадиш толкова много зъби и какви инструменти са необходими, трябва ли човек да има някакъв специален опит. Говори с деца. Искам гласове, искам лица. Дай ми хиляда думи до неделя; да поработим здраво и може да стане ексклузивен материал.

Записвах си, докато говореше, първо в бележника, после мислено в главата си и накрая забелязах, че несъзнателно съм започнала да повтарям белезите на дясната си ръка с маркера.

— Имаш предвид, преди да стане още едно убийство.

— Освен ако полицията не знае доста повече, отколкото ти казва, да, ще има още убийства. Такива хора не спират след второто, особено когато е толкова ритуално.

Къри няма абсолютно никакъв професионален опит с ритуалните убийства, но всяка седмица прехвърля по две-три кримки, пожълтели книжлета с лъскави корици, които взема от кварталната книжарница за употребявани книги. Две за долар, Прийкър, това се казва развлечение.

— Е, паленце, някакви предположения дали става дума за местен човек?

Много обича да ме нарича „паленце“, аз съм неговият любим прохождащ репортер. Гласът му винаги звучи закачливо, когато го казва. Представих си го в хода, загледан в пъзела, и как Ейлийн бързо дръпва от цигарата, докато разбърква салата с риба тон и мариновани зеленчуци за обяда му на другия ден. Къри ядеше това три пъти седмично.

— Неофициално казват, че да.

— По дяволите, накарай ги да го кажат официално. Имаме нужда от това изявление. Трябва ни.

— Има нещо странно, Къри. Говорих с едно момченце, което е било с Натали по време на отвличането. Казва, че похитителят е бил жена.

— Жена ли? Не може да е бил жена. Какво казват от полицията?

— Не коментират.

— Какво е това момченце.

— Син на работник в свинефермата. Симпатично хлапе. Изглеждаше адски уплашено, Къри.

— Полицията не му вярва, нали?

— Не знам, Къри. Не казват нищо.

— По дяволите, Прийкър, накарай ги да проговорят. Измъкни им някакво официално изявление.

— Лесно е да се каже. Дори имам чувството, че губя от това, че съм тукашна. Гледат ме накриво, задето се ровя в този случай.

— Влез им под кожата. Ти умееш да се харесваш на хората. Майка ти ще гарантира за теб.

— Майка ми също не е доволна, че съм тук.

Настъпи тишина. След малко от другата страна на линията чух въздишка, от която ушите ми запищяха. Дясната ми ръка вече приличаше на пътна карта в тъмносиньо.

— Добре ли си, Прийкър? Грижиш ли се за себе си?