Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Хайде да сменим темата — усмихна се Анабел и всяка дума прозвуча като звън на сребърно звънче.

— Работата на Камий сигурно е много интересна — каза послушно една от блондинките.

— Особено този случай — каза друга.

— Да, Камий, кажи ни кой е убиецът — изтърси Джаки.

Отново се ухили злорадо и примигна с кръглите си кафяви очи. Заприлича ми на оживяло панаирджийско чучело. С втвърдена кожа и напукани капиляри.

Трябваше да проведа няколко телефонни разговора, но реших, че тази среща може би ще ми бъде по-полезна. Четири пияни, отегчени, злобни домакини, които знаеха всички клюки в Уинд Гап — можех да го отчета като служебен обяд.

— Всъщност ще ми бъде много интересно да разбера какво мислите вие.

Едва ли чуваха много често това изречение.

Джаки топна парченце хляб в чинийка с млечна салата, после го поднесе към устата си, като накапа блузата си.

— Всички знаете какво мисля аз. Бащата на Ан, Боб Неш. Той е извратен. Постоянно зяпа гърдите ми, когато ме срещне в магазина.

— А то са едни гърди… — коментира Анабел, като ме сръга дяволито.

— Сериозно говоря, поведението му е непристойно. Отдавна искам да се оплача на Стивън.

— Имам интересна новина — каза четвъртата блондинка. Дана или Диана? Бях забравила името й веднага след като Анабел ни представи.

— О, Дий-Ана винаги има нещо вълнуващо да съобщи, Камий — каза Анабел, като стисна ръката ми.

Дий-Ана замълча за по-драматичен ефект, облиза зъбите си, напълни отново чашата си с вино и ни погледна.

— Джон Кийн се изнася от къщата на родителите си — обяви.

— Какво? — възкликна една от блондинките.

— Не може да бъде — каза друга.

— Стига бе — добави трета.

— Отишъл е… — продължи триумфално Дий-Ана с усмивка като на водеща на телевизионно състезание, която обявява следващата награда. — У Джули Уилър. В бараката за файтони отзад.

— Колко хубаво — каза Мелиса или Мелинда.

— О, вече всички знаем , че го правят — изсмя се Анабел. — Мередит вече няма как да се преструва на света вода ненапита. Слушай каква е работата, Камий — обърна се към мен. — Джон Кийн е братът на Натали и когато семейството им се премести тук, всички момичета луднаха по него. Имам предвид, голям красавец е. Голям. Красавец. Джули Уилър е една приятелка, наша и на майка ти. Дълго, време нямаше деца и когато най-сетне роди, на трийсет, стана направо нетърпима. Една от онези майки, чиито деца винаги са съвършени. Затова, когато Мередит — дъщеря й — свали Джон, майко мила! На Джули не можеше да й затвориш устата. Мередит, девствената зубърка, да забърше жребеца на училището. Нечувано. Обаче такъв младеж, на неговата възраст, няма да излиза с момиче, което не му пуска. Просто не става така. И сега нещата се нареждат прекалено удобно за тях. Трябва да направим снимки и да ги закрепим под чистачките на Джули.

— О, много добре знаеш как ще се измъкне — прекъсна я Джаки. — Ще обяснява колко благородно са постъпили, като са приели клетото момче и облекчават мъката му, докато скърби за сестра си.

— Всъщност той защо се изнася от къщи? — попита Мелиса/Мелинда, която, започвах да си мисля, беше гласът на разума в компанията. — Не трябва ли да бъде с най-близките си хора в такъв момент? Защо трябва други да облекчават мъката му?

— Защото той е убиецът — изтърси Дий-Ана и всички на масата се разсмяха.

— Ох, колко забавно би било, ако Мередит Уилър се чука със сериен убиец — каза Джаки.

Изведнъж всички станаха сериозни. Анабел издаде звук, среден между кихане и хълцане, и погледна часовника си. Джаки подпря брадичката си с ръка и издиша шумно, за да издуха трохите от чинията си.

— Не мога да повярвам, че това се случва — каза Дий-Ана, като гледаше ноктите си. — В града, в който сме израсли. Тези малки момиченца. Сърцето ми се къса, като си помисля. Ужасно е.

— Радвам се, че моите момичета вече са пораснали — сподели Анабел. — Мисля, че нямаше да мога да го понеса. Горката Адора сигурно се побърква от тревоги за Ама.

Отчупих парче хляб с кокетния, момичешки маниер на сътрапезничките ми и отклоних разговора от Адора:

— Наистина ли мислите, че Джон Кийн може да има нещо общо с това? — Имах чувството, че буквално изплюх последните думи. Бях забравила колко могат да вгорчат жени като тези живота на някого, когото не харесват. — Питам, защото едни момичета, вероятно в долните класове на гимназията, ми казаха същото вчера. — Реших да не споменавам, че Ама беше една от тях.