Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Виж ме, мами!

Дебеличката Тифани, която досега гризеше пръстите на краката на Барби, изтича по средата на хола и се запремята презглава. Ашли, обхваната от внезапен гняв, изпищя, когато видя, че по-малката дъщеря е станала център на вниманието, и я удари с все сила. Оскуба я. Лицето на Тифани се разкриви и почервеня и тя се разциври. Това послужи като знак за Боби Младши отново да се разреве.

— Тифани започна първа — изкрещя Ашли и също се разплака.

Бях нарушила някакво деликатно равновесие. Всяко многодетно семейство е гнездо на дребнава завист, знаех от собствен опит, и децата на Неш сега бяха в паника при мисълта, че ще трябва да се състезават не само помежду си, а и с покойната си сестра. Съчувствах им.

— Бетси — тихо каза Боб Неш, като леко вдигна вежди.

Тя бързо вдигна Боби Младши и го подпря на единия си хълбок, издърпа Тифани с едната си ръка, а с другата прегърна неутешимо плачещата Ашли и след малко и четиримата се изнизаха от стаята.

Боб Неш остана загледан след тях за секунда.

— Вече близо година са все така, тези момичета — отбеляза. — Държат се като бебета. Очаквах, че ще искат по-бързо да пораснат. Този дом толкова се промени, откакто Ан… — Размърда се неспокойно на дивана. — Тя вече беше личност , разбирате ли? Ще си кажете: на девет години, какво толкова? С какво може да е по-различна? Но Ан имаше характер . Можеше да се досетиш какво си мисли за различни неща. Когато гледахме телевизия, знаех кое й е смешно и кое намира за глупаво. Не мога да кажа това за другите си деца. По дяволите, не мога да го кажа дори за жена си. Ан просто можеше да я почувстваш … — Задави се и замълча. Стана, обърна ми гръб, пак ме погледна, пак се обърна, после обиколи зад дивана и застана пред мен. — По дяволите, искам си я обратно. Какво ще правим сега? Това ли е краят? — Разпери ръце и посочи стаята, после към вратата, откъдето бяха излезли жена му и децата му. — Защото ако е това, къде е смисълът? И по дяволите, някой трябва да хване този мръсник, защото искам да ми отговори: Защо Ан? Трябва да знам. Тя беше онази, за която винаги съм си мислил, че ще се оправи в живота.

Постоя мълчаливо за секунда. Чувствах пулса във врата си.

— Господин Неш, намекнаха ми, че може би характерът на Ан, който, както споменахте, е бил много силен, може да е подразнил някои хора. Мислите ли, че е възможно да има някаква връзка с това.

Почувствах, че стана по-резервиран — по начина, по който седна на дивана, като се облегна назад, разпери ръце и се престори на небрежен.

— Кого може да е подразнила?

— Ами, доколкото разбрах, Ан е направила нещо на папагалчето на съседите? Чух, че може би го е убила. Вярно ли е?

Боб Неш разтърка очи и погледна смутено краката си.

— Боже, какви клюкари има в този град. Няма никакви доказателства, че Ан го е направила. Със съседите вече имаха търкания. Джо Дюк отсреща. Неговите момичета — те са по-големи — много тормозеха Ан, постоянно я дразнеха. После един ден я поканиха да играят. Не знам какво е станало, но когато Ан се прибра, вече крещяха, че е убила проклетото папагалче. — Засмя се и сви рамене. — Ако го е убила тя, добре е направила. То само вдигаше шум.

— Мислите ли, че Ан е била склонна да направи такова нещо, ако е била провокирана?

— Ако някой я е провокирал, трябва да е бил глупак. Тя не приемаше леко такива неща. Не беше кротка овчица.

— Мислите ли, че е познавала убиеца си?

Неш вдигна розова тениска от дивана и я сгъна на квадрат като носна кърпичка.

— Преди мислех, че не го е познавала. Но сега мисля обратното. Мисля, че е тръгнала с някого, когото е познавала.

— С мъж ли беше по-вероятно да тръгне, или с жена?

— Чули сте разказа на Джеймс Капизи?

Кимнах.

— Е, едно момиченце е по-вероятно да има повече доверие на някого, който му напомня за майка му, нали?

„Зависи каква е майка му“ — помислих си.

— Все пак мисля, че е бил мъж. Не мога да си представя жена да причини такова нещо на… на едно невръстно дете. Чух, че Джон Кийн няма алиби. Може би е искал да убие малко момиченце, гледал е Натали по цял ден, не е издържал на изкушението и затова е убил друго дете, което му е напомняло за нея. Но накрая вече не е могъл да се овладее и е посегнал и на самата Натали.

— Такива ли са слуховете в града?

— Част от тях, да, предполагам.

Бетси Неш ненадейно се показа на вратата.

— Боб, Адора е тук — каза, като сведе очи към коленете си.

Стомахът ми се сви. Майка ми нахълта. Изглежда, че се чувстваше по-комфортно в дома на семейство Неш от самата Бетси. Това беше една от дарбите на Адора — да кара другите жени да се чувстват на гости. Госпожа Неш напусна срамежливо стаята като слугиня от 30-те години на XX век. Без да ме удостои с поглед, майка ми отиде направо при Боб.