Гиллиан Флинн - Отворени рани

Наклонът надолу беше благоприятен и количката се спускаше толкова бързо, че плитките на Ама се развяваха зад нея. След десет минути вече бяхме извън града. Висока пожълтяла трева и отегчени крави. Обори, наклонени на една или на друга страна като грохнали старци. Спрях на едно място, за да дам преднина на сестра си, после пак тръгнах след нея на такова разстояние, че едва-едва да я виждам в далечината. Проследих я покрай ферми и една орехова градина, където работеше младеж, държащ цигарата си наперено като филмова звезда. Скоро наоколо замириса на лайна и застояла слюнка и аз се досетих къде отиваме. След още десетина минути видях металните постройки на свинефермата, дълги и лъскави като редове телчета от телбод. От квиченето ушите ми се изпотиха. Беше като скърцане на ръждясала ръчна помпа. Ноздрите ми се разшириха и очите ми започнаха да сълзят. Ако някога сте минавали покрай месопреработвателна фабрика, знаете какво имам предвид. Миризмата не е като газ или течност; тя е като твърдо вещество. Имаш чувството, че трябва да изрежеш дупка в нея, за да получиш някакво облекчение. Обаче не можеш.

Ама мина през портала на фабриката. Мъжът от охраната само й махна. За мен беше малко по-трудно, докато не казах вълшебната дума: Адора.

— А, да, голямата дъщеря на Адора. Спомням си — каза възрастният мъж.

На табелката с името му пишеше: Хосе . Опитах се да видя дали има липсващи пръсти. Мексиканците не получават удобна, лека работа на пропуска, докато не претърпят сериозно злополука. Това е правило за всички фабрики тук: мексиканците получават най-гадните, най-опасни работни длъжности, а белите продължават да се оплакват.

Ама спря количката до един пикап и се изтупа от прахта. После решително мина покрай кланицата, покрай клетките с прасетата, чиито влажни розови зурли се показваха през процепите за въздух, и се насочи към голям метален хангар, където ставаше кърменето на малките прасенца. Повечето свине майки се осеменяват последователно почти веднага след всяко раждане, докато организмът им накрая не се изтощи и не бъдат изпратени за клане. Но докато са още полезни, те са принудени да кърмят — приковани в легнало положение на една страна в тясна клетка, с раздалечени крака и изложени на лесен достъп цицки. Свинете са изключително интелигентни, социални създания и тази принудителна поточна линия кара тези животни да искат да умрат. Което и се случва веднага щом вече не са в състояние да кърмят.

Даже самата идея за тази практика ми е противна. Но когато я видиш на живо, това те променя, накърнява човешкото ти достойнство. То е все едно да гледаш как изнасилват някого и да не кажеш нищо. Видях сестра си в дъното на хангара застанала до една от металните клетки.

Няколко мъже вадеха квичащи прасенца и хвърляха на тяхно място следващата смяна. Застанах в другия край на хангара така, че да съм зад Ама и тя да не може да ме види. Свинята-майка лежеше на една страна почти в безсъзнание. Коремът й беше притиснат между металните пречки. Разкървавените цицки стърчаха като пръсти. Един от мъжете намаза най-разранената от тях с олио, после я перна с нокът и се изкиска. Не обръщаха внимание на Ама, сякаш беше съвсем нормално да е там. Тя намигна на единия, докато фиксираха друга свиня в клетката й и отидоха да вземат следващата порция сукалчета.

Прасенцата се нахвърлиха върху свинята-майка като мравки върху бучка захар. Боричкаха се, ту захапваха, ту изплюваха цицките, които се тресяха като биберони. Свинята обели очи. Ама седеше по турски и зяпаше запленена от гледката. След пет минути не беше помръднала от позицията си, усмихваше се и се въртеше възбудено. Трябваше да се махам. Тръгнах, първо бавно, после хукнах, залитайки, към колата. Затръшнах вратата, надух радиото, изгълтах порция топъл, щипещ гърлото бърбън и потеглих с пълна газ, за да се махна час по-скоро от вонята и шума. И от онова ужасно дете.

Ама. През цялото това време нямах почти никакъв интерес към нея. Сега живо ме заинтересува. От онова, което видях в свинефермата, ми се повдигаше. Майка ми беше казала, че тя е най-известното момиче в училище, и аз й вярвах. Джаки беше казала, че е най-лошата, и на нея също вярвах. Ако си живял във водовъртежа от горчивина на Адора, нищо чудно това да те е направило малко извратен. Питах се какво Ама мисли за Мериан. Колко ли объркващо беше да живееш в сянката на една сянка? Обаче тя беше умно момиче — вършеше лудориите си далеч от къщи. В присъствието на Адора беше послушна, мила, нуждаеща се — точно каквато трябваше да бъде, за да спечели любовта на майка ми.