Гиллиан Флинн - Отворени рани

— Здравей, Кейти, радвам се да те видя. Как си?

Тя разпери ръце и посочи с глава ресторанта:

— Е, не е трудно да се досетиш. Но това получаваш, когато си останеш тук, нали? Боби ти праща много поздрави. Боби Кидър.

— О, да! Боже… — Бях забравила, че се ожениха. — Как е той?

— Същият стар Боби. Отбий се някой път да се видим. Ако имаш време. На „Фишър“ сме.

Представих си как чувам силното тиктакане на часовника в хола на Боби и Кейти Кидър, докато се опитвам да измисля какво да кажа. Кейти ще говори през цялото време, тя си е такава. Навремето беше от онзи тип хора, които предпочитат да четат на глас табелите на улицата, отколкото да мълчат. Ако Боби си беше все същият, той бе мълчалив, но приветлив тип, с ограничени интереси и светлосини очи, които започваха да фокусират само ако се заговореше за лов. Когато бяхме в гимназията, той пазеше копитата на всеки елен, който убиеше, винаги носеше последния чифт в джоба си и ги вадеше и започваше да барабани с тях върху всяка достъпна твърда повърхност. Винаги съм имала чувството, че това е морзовият код на умрелите елени, закъснял сигнал SOS от утрешната пастърма.

— Както и да е, ще се възползвате ли от нашата шведска маса?

Поисках бира и това предизвика кратко колебание. Кейти погледна часовника на стената зад себе си.

— Хм, нямаме право да сервираме алкохол преди осем. Но ще се опитам да ти донеса тайно една — заради доброто старо време, нали?

— Не искам да си навличаш неприятности заради мен.

Колко типично за Уинд Гап да има такива произволни правила за употребата на алкохол. След пет би имало някаква логика. Но осем — някой просто искаше да накара пиячите да се чувстват виновни.

— За бога, Камий, това ще бъде най-интересното нещо, което правя през последните години.

Докато Кейти изпълняваше мисията по тайното ми снабдяване с алкохол, с Ричард напълнихме чиниите си с пилешки шницели, царевична каша, картофено пюре и в случая с Ричард, тресящо се парче желе, което, докато се върнем на масата си, започна да се топи върху другата му храна. Кейти беше оставила бутилка бира дискретно върху стола ми.

— Винаги ли пиеш толкова рано?

— Това е само една бира.

— Когато влезе, подуших бърбън в дъха ти, въпреки аромата на ментови бонбони — „Борова гора“? — Ричард се усмихна, сякаш питаше само от любопитство, без да ме критикува. Бях сигурна, че е много предразполагащ в стаята за разпити.

— Ментови бонбони, да; бърбън, не.

В действителност именно затова бях закъсняла. Точно преди да спра на паркинга, осъзнах, че питието, което си бях позволила след посещението при семейство Кийн, се усеща в дъха ми и трябва да го замаскирам. Подминах ресторанта и след няколко пресечки спрях пред смесения магазин, за да купя ментови бонбони. „Борова гора“.

— Добре, Камий — каза внимателно той. — Няма проблем. Не ми влиза в работата. — Гребна с вилицата от картофеното пюре, боядисано в червено от разтопеното желе, и замълча. Изглеждаше леко сконфузен.

— И така, какво искаш да знаеш за Уинд Гап?

Почувствах се, сякаш силно съм го разочаровала; сякаш бях небрежна майка, която не е изпълнила обещанието си да го заведе в зоологическата градина за рождения му ден. Вече бях готова да му кажа истината, да отговоря абсолютно честно на следващия му въпрос, за да му се реванширам — и изведнъж се запитах дали не беше това причината да ме пита за алкохола. Хитро ченге.

Изгледа ме изпитателно.

— Искам да науча повече за насилието в града. Всяко място има свой характерен тип. Дали е открито, или тайно? Дали е групово — пиянски сбивания, групови изнасилвания — или е конкретно, лично? Кой го извършва? Кои са жертвите?

— Не съм сигурна, че мога да направя изчерпателен обзор на цялата история на насилието тук.

— Разкажи ми за някой истински шокиращ акт на насилие, на който си станала свидетелка като малка.

Майка ми с бебето.

— Видях как една жена причинява болка на едно дете.

— Напляска ли го? Удари му плесница?

— Ухапа го.

— Добре. Момченце или момиченце?

— Момиченце, мисля.

— Детето нейно ли беше?

— Не.

— Добре, добре, това е хубаво. Значи персонален акт на насилие върху дете от женски пол. Коя беше жената, ще я проверя.

— Не знам името й. Беше нечия роднина от друг град.

— Добре, кой може да знае името й? Ако има роднини тук, може би си струва да я проучим.

Краката и ръцете ми отмаляха, сякаш се понесоха свободно като мъртви клони на повърхността на гъсто като олио езеро. Притиснах зъбите на вилицата в пръстите си. Самото споменаване на случката ме изпълни с паника. Не бях подозирала, че Ричард може да поиска подробности.