Гиллиан Флинн - Отворени рани

Майка ми ме погали по главата с увитата си в бинт ръка.

— Трябва да изберем нова рокля за тази красавица. Нещо цветно. Тя има склонност към черното и сивото. Размер 4.

Жената, чиито хълбоци изпъкваха през полата като рога на елен, тръгна между кръглите рафтове, за да събира букет от ярки зелени, сини и розови рокли.

— Това ще ти стои много добре — каза Ама, като вдигна една лъскава златиста блуза пред майка ми.

— Престани, Ама. Това е безвкусно.

— Наистина ли приличам на баща си? — не се сдържах да не попитам Адора и почувствах как бузите ми пламват заради дързостта ми.

— Знаех си, че няма да оставиш нещата просто така — каза тя, като докосна начервените си устни пред огледалото на магазина. Бинтът като по чудо не се изцапа.

— Просто ми е любопитно. Никога не си казвала, че характерът ми ти напомня за някого…

— Характерът ти ми напомня за някого много различен от мен. И със сигурност не си възприела нищо от Алън, затова предположих, че приличаш на баща си. Хайде, стига празни приказки.

— Ама, мамо, исках само да разбера…

— Камий, заради теб раните ми пак се разкървиха. — Вдигна белите си ръце, които вече бяха изцапани с червено. Идеше ми да започна да я дера.

Продавачката застана между нас с наръч рокли.

— Тази задължително трябва да я вземете — каза, като вдигна една тюркоазена. Без презрамки. — После кимна към Ама и добави: — А нещо за това сладурче? Вероятно ще влезе в някой от малките ни размери.

— Ама е само на тринайсет. Не е готова за такива дрехи — отсече майка ми.

— Само на тринайсет, боже мили. Все забравям, толкова голяма изглежда. Сигурно много се притеснявате след всичко, което се случва напоследък в Уинд Гап.

Майка ми прегърна сестра ми с една ръка и я целуна по главата.

— Понякога си мисля, че няма да издържа повече на тревогите. Иска ми се да я заключа и да не я пускам да излиза.

— Като мъртвите жени на Синята брада — измърмори Ама.

— Като Рапунцел — каза майка ми. — Хайде, Камий, покажи на сестра си колко красива можеш да бъдеш.

Повлече ме към пробната мълчаливо и властно и седна на едно столче отвън. Влязох в стаичката с огледални стени и проверих какви възможности имам. Една беше без презрамки, другата — с гол гръб, трета — без ръкави. Майка ми ме наказваше. Имаше една розова рокля с три четвърти ръкави. Бързо свалих панталона и ризата си и я облякох. Деколтето беше по-голямо, отколкото си мислех. Думите на гърдите ми изглеждаха подути на флуоресцентната светлина, сякаш червеи бяха дълбали тунели под кожата ми. Плач, мляко, болка, кръв.

— Камий, дай да видя.

— Тази не става.

— Дай да видя. — Унижение опари десния ми хълбок.

— Чакай да пробвам друга.

Разрових другите рокли. Всичките показваха от тялото ми толкова, колкото и първата. Видях отражението си в огледалото. Изглеждах ужасяващо.

— Камий, отвори вратата.

— Какво й става? — обади се Ама.

— Тази няма да стане.

Страничният цип заяде. На голите ми ръце изпъкваха тъмнорозови и лилави белези. Даже да не се гледах директно в огледалото, виждах отражението им — голямо размазано петно обезобразена кожа.

— Камий! — извика майка ми.

— Защо не иска да ни покаже?

— Камий!

— Мамо, нали видя роклите. Много добре знаеш защо не стават.

— Просто дай да видя.

— Аз ще пробвам някоя, мамо — измрънка сестра ми.

— Камий…

— Добре.

Отворих със замах вратата. Майка ми, с лице на нивото на деколтето ми, присви очи.

— Боже мили!

Усетих дъха й върху кожата си. Вдигна бинтованата си ръка, сякаш искаше да докосне гърдите ми, но пак я свали. Зад нея Ама изскимтя като кученце.

— Виж се на какво приличаш — каза Адора. — Виж се.

— Знам.

— Дано да си доволна от това, което си направила със себе си. Не знам изобщо как се понасяш.

Затвори вратата, а аз задърпах роклята, ципът продължаваше да заяжда, докато най-сетне с ожесточено дърпане успях да го сваля достатъчно, за да се измъкна от дрехата, при което той остави диря от розови драскотини по кожата ми. Затиснах устата си с памучната дреха и закрещях без глас.

Чувах спокойния глас на майка ми в другата стая. Когато излязох, продавачката опаковаше една дантелена блуза с дълги ръкави и кораловорозова пола, която щеше да закрие целите ми крака до глезените. Ама се втренчи в мен със зачервени, тревожни очи, после излезе и застана до колата.

Когато се върнахме, последвах унило Адора във вестибюла, където Алън ни чакаше в престорено небрежна поза с ръце в джобовете на ленения панталон. Тя го подмина и продължи към стълбите.